Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
С., 19.09.2011год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: А. С.
Е. Т.
като изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч.гр. д. № 322 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на ПГ „Х. Б. „ [населено място] срещу определение № 91 от 13.04.2011г. по гр.д. № 1709/2010г на Върховен касациоинен съд ІV г.о , с което на основание 280 ал.2от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно решение по гр.д. № 262/2010г на Смолянски окръжен съд в частта , с която на насрещната страна е присъдено обезщетение от 863,40 лв на основание чл. 220 ал.1 от КТ .
В частната жалба се изтъква ,че критият за обжалваем интерес не следва да е пряко относим към цената на иска ,а включва и натрупаната законна лихва.В случая тази лихва завишава обжалваемия интерес , тъй като касаторът се е позовал на същото обстоятелство при обжалването.Съображения са развити от адв. К. Г.
Частната жалба е неоснователна .
Върната с обжалваното определение съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК , касационната жалба на ПГ„Х. Б.” [населено място] е постъпила срещу въззивното решение в осъдителната му част ,като уважения размер на паричния иск е 863,40 лв. От тази безспорна констатация следва и направения извод ,че обжалваемият интерес на касатора е под паричния минимум по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК.
Нормата на чл. 280 ал.2 от ГПК не дефинира понятието обжалваем интерес, но сочи същностния белег на критерия, който Върховен касационен съд императивно следва да съобразява.Този критерии е свързан със стойностно изражение и е приложим за всички оценяеми искове ,без изключение.Размерът на цената на иска се определя съгласно чл. 69 ал.1 от ГПК.Според чл. 68 от ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска ,в нея не се включват законните последици при уважаването му ,като присъждането на законна лихва . Ето защо тази величина не се прибавя към обжалваемия интерес. Обжалваемият интерес за настоящия касатор , като ответник по осъдителен иск за парично вземане , следва да се изведе от присъдения размер на главницата в уважената част на иска. Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо , както правилно е прието в обжалваното определение .
По изложените съображения ВКС , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение № 91 от 13.04.2011г. по гр.д. № 1709/2010г на Върховен касациоинен съд ІV г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.