Определение №462 от 21.7.2010 по ч.пр. дело №381/381 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 462
                                           София 21.07.2010г.
                                         
                                          В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 381 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. Х. срещу определение № 999 от 25.03.10г. на председателя на Варненския окръжен съд,с което е оставено без уважение искането на страната за освобождаване от заплащане на държавни такси за обжалване на решение № 1116/27.07.09г.по гр.дело № 404/07г.на ВОС пред въззивна инстанция.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение председателят на Варненския окръжен съд е приел,че преценката на представените по делото доказателства,относими към възможността на жалбоподателката Д. Х. за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване,обуславя извод,че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК. Изложени са съображения,че съгласно представената декларация за имуществено състояние,в която деклараторката не е посочила,че й е известна отговорността по чл.313 НК,същата е студентка в У. Б. ,Англия,притежава недвижим имот,без да ангажира доказателства за твърденията си ,че в него живеят родителите й и брат й,в трудоспособна възраст е,без да има данни за влошено здравословно състояние,препятстващо я да реализира доходи от труд.
Извод за наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК не следва и от приложената към частната жалба декларация,която възпроизвежда съдържанието на представената пред окръжния съд с допълнението,че на деклараторката е известна отговорността по чл.313 НК. При съпоставка на съдържанието на декларацията с мотивите на обжалваното определение е видно,че председателят на окръжния съд е основал извода си за неоснователността на молбата на твърдения на молителката,които не са подкрепени с доказателства,поради което и изводът му,че същата не е доказала,че няма достатъчно средства за заплащане на държавната такса,предоставен на неговата преценка, е законосъобразен.
По изложените съображения настоящият с. състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 999 от 25.03.10г.,постановено по гр.дело № 404/07г.на председателя на Варненския окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата на Д. А. Х. за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на решение № 1116/27.07.09г.по гр.дело № 404/07г.на ВОС през въззивна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top