О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№462
гр.София, 25.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 358/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 7265 от 29.11.2011 год. на С. С. Г. срещу определение № 1079 от 26.10.2011 год. по в.гр.дело № 810/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определението на Пернишкия районен съд от 06.01.2011 год. за прекратяване като недопустимо производството по гр.дело № 1144/2009 год. в частта му относно предявения от жалбоподателката срещу ищците по първоначалната искова молба евентуален насрещен иск по чл.124 ГПК.
Поддържа се оплакване, че с обжалваното определение съдът незаконосъобразно се е произнесъл по въпроси по съществото на спора, като без да са събирани доказателства и преди да е било изразено становище от всички ответници, е приел, че владението върху имота се упражнява от ответниците/първоначални ищци/.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на въпроса дали е допустим предявения като евентуален спрямо насрещния ревандикационен иск установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Твърди се, че при евентуалната липса на доказателства относно факта на владение от страна на ответниците /първоначални ищци/, предпоставяща негативния изход на спора по насрещния иск по чл.108 ЗС, предявеният в условията на евентуалност насрещен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот е допустим и подлежи на разглеждане в това му съотношение с главния насрещен иск.
Ответниците по частната касационна жалба Н. М. П., Г. М. Х., М. Х. Х. и М. Х. Х. са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
П. производство е било образувано по предявени от Н. М. П., Г. М. Х., М. Х. Х. и М. Х. Х. срещу Т. Н. Л., С. С. Г. и С. В. Н. субективно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК, като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че четиримата първоначални ищци владеят процесния имот – дворно място в землището на [населено място], м.”До С.”, с площ * кв.м., заедно с построената в него вилна сграда.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата С. С. Г. е подала отговор, с който е оспорила иска и е предявила при условията на евентуално съединяване насрещни искове по чл.108 ЗС и по чл.124, ал.1 ГПК. Твърдяла е, че е собственик на имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, попадащ частично в имота на ищците/ответници по насрещния иск/ и че последните владеят имота й без правно основание. Поискала е да бъде установено, че е собственик на имота и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението на имота. При тези фактически твърдения ищцата по насрещния иск по чл.108 ЗС е предявила и евентуален иск: „В случай, че в хода на настоящото производство се установи,че ответниците не владеят процесния недвижим имот или само част от тях упражняват фактическа власт върху имота…,… да постановите решение, с което да признаете за установено,…, че аз ищцата съм изключителен собственик на недвижимия имот”.
Районният съд е прекратил производството по предявения евентуален насрещен установителен иск, като е приел, че липсва правен интерес от установяването, предвид твърдението на ищцата, че процесния имот се владее от ответниците по насрещния иск.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че от значение за допустимостта на претенцията за собственост е обстоятелството в чие владение се намира имота към момента на предявяването на иска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Жалбоподателката се позовава на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Първото твърдяно основание предполага даденото от въззивния съд разрешение да противоречи на разрешението по приложението на правната норма в друго, влязло в сила решение или определение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК/срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Жалбоподателката не се позовава на влязъл в сила съдебен акт от посочената категория, постановен по аналогичен казус, с който да е дадено разрешение на процесуалния спор относно евентуалното съединяване на иск по чл.108 ЗС с установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, което да приема, че е налице правен интерес от установяването, ако в хода на производството се установи, че ответниците по предявения като главен ревандикационен иск не владеят процесния имот.
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не обосновава необходимост от разглеждане на частната касационна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Изложението не съдържа въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона, когато се отнася до необходимост от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
Отговор на въпроса, формулиран с изложението е даден от съдебната практика /в т.ч. и от тази на ВС и на ВКС/, съгласно която правният интерес се извлича от фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и вида на търсената с иска защита, а не от последваща момента на предявяване на иска преценка на събраните по делото доказателства.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1079 от 26.10.2011 год. по в.гр.дело № 810/2011 год. на Пернишкия окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 7265 от 29.11.2011 год. на С. С. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/