О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 462
София, 20.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 416/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 63, б. „б” ГПК /отменен/.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. Ш. от гр. С. против определение № 347 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 446/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърден отказа на Председателя на Пловдивски окръжен съд, обективиран в разпореждане № 1* от 24.03.2008 г., за освобождаване на частната жалбоподателка от заплащане на държавна такса за предявените искове по гр. д. № 389/2008г. на Пловдивски окръжен съд.
Частната жалбоподателка обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото касае упражняването на правото на защита на субективни права по съдебен ред.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че само по себе си наличието на регистрация като едноличен търговец не означава получаването на достатъчни средства по смисъла на чл. 63, б. „б” ГПК /отм./, което прави искането за освобождаване от държавна такса неоснователно.
Ответниците по частната касационна жалба – Г. ф. , гр. С. и М. Г. Н. от с. Й., Пловдивска област – не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложените в частната жалба основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е допустимо. В обжалваната му част въззивното определение е в противоречие с представеното към частната касационна жалба определение № 233 от 08.07.2005 г. по гр. д. № 139/2005 г. на ВКС, І г. о., доколкото по различен начин е решен същественият процесуалноправен въпрос за предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса и по-конкретно – основание ли е за отказ от освобождаване на държавна такса регистрацията на едно лице като търговец или релевантни са доходите, които то получава от извършваната търговска дейност. С оглед на това, касационното обжалване на атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.
Що се отнася до останалите две основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав счита, че същите не са осъществени.
От една страна, представеното определение от 19. 11.2001 г. по гр. д. № 1343/2001г. на Софийски градски съд, Търговска колегия не доказва твърдението за противоречивост на практиката по съществения за случая въпрос, тъй като в това определение изводът за необходимостта от частично освобождаване от заплащането на държавна такса е направен с оглед конкретните факти по делото, относими към имущественото и финансово състояние на ищеца, докато в настоящата хипотеза въззивният съд е счел, че от значение е единствено фактът на регистрация на ищцата като едноличен търговец, независимо от това какви са получените от нея доходи от същата дейност.
От друга страна, не може да се счете, че въпросът за освобождаване на страните от заплащане на държавна такса и разноски покрива изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото приложимата към този въпрос процесуална уредба – чл. 63, б. „б” ГПК /отм./ – е достатъчно ясна и по нея е налице обилна практика на Върховен касационен съд.
По основателността на частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане в частта за отказ ищцата С да бъде освободена от заплащане на държавна такса по предявените от нея и съпруга й В. А. А. обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 09.03.2003 г., Пловдивски апелативен съд е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 63, б. „б” ГПК /отм./, предвид регистрацията на посоченото лице като едноличен търговец. Съдебният състав е счел за ирелевантен размерът на получената печалба за 2007 г. /3 000 лв./, като е посочил, че извършваната търговска дейност е възможност за реализация на доходи, поради което ищцата не може да бъде определена като социално слаба.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, б. „б” ГПК /отм./, основанието за освобождаване на страната от дължимата държавна такса и разноски е липсата на достатъчно средства за заплащането им. Следователно, преценката на съда следва да бъде винаги на база конкретните данни за имущественото и финансово състояние на страната, а не с оглед теоретичната възможност за получаването на доходи, както незаконосъобразно е прието в обжалваното определение. Фактът, че ищцата Ш е регистрирана като едноличен търговец, сам по себе си, не може да обоснове извод, че същата разполага с достатъчно средства по смисъла на цитираната разпоредба. От значение е единствено дали от осъществяваната от нея търговска дейност се получават доходи. В настоящия случай, от подадената декларация по чл. 63, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се установява, че получената от ищцата в резултат от дейността й като търговец печалба за 2007 година възлиза на сумата 3 000 лв. С оглед обстоятелството, че това е единственият доход на ищцата, очевидно е, че тази сума е крайно недостатъчна за осигуряване на издръжката й. Оттук и изводът, че са налице законовите предпоставки за освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса по предявените искове. Доколкото настоящата частна жалба не касае отказа за освобождаване от заплащане на разноски, настоящият състав не се произнася по този въпрос.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде уважено искането на ищцата С за освобождаване от държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл. 63, б. „б” ПК /отм./
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 347 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 446/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отказано освобождаването на С. П. Ш. от заплащане на държавна такса по гр. д. № 389/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 347 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 446/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в посочената му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА С. П. Ш. от гр. С. от заплащане на държавна такса по предявените искове, по които е образувано гр. д. № 389/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: