О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 22.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 467/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Б” Е. , гр. С., Финансов център Кърджали срещу определение № 74 от 22.04.2009 г. по в. ч. гр. д. № 168/2009 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е потвърдено поставеното от Ивайловградски районен съд разпореждане № 13 от 26.02.2009 г. по ч. гр. д. № 10/2009 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. Д. Д. от гр. И..
Частният жалбоподател поддържа, че в атакуваната му част въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Развити са подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане на банката, произтичащо от процесния договор за кредит и договор за поръчителство, като е застъпено становището, аргументирано с клаузите на самия договор за кредит, Общите условия на банката и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, че за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението както на кредитополучателя, така и на поръчителя, не е необходимо изричното им уведомяване от страна на банката.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора въпрос – за правото на банките да искат издаване на заповед за изпълнение въз основа на счетоводни книги – който въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. Д. Д. от гр. И. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на Ивайловградски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Б” Е. , гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника Д. Д. Д. в качеството му на поръчител по договор за отпуснат в полза на лицето С. С. М. кредит от 12.12.2006 г., въззивният съд е приел, че не е установено по надлежния ред настъпването на предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Този извод е направен поради липсата на доказателства за уведомяване на длъжника за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем и с оглед изричната разпоредба на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Според съдебния състав, изискването за уведомяване за допуснатото от длъжника неизпълнение и за настъпилата предсрочна изискуемост, важи в още по-голяма степен за поръчителя.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Безспорно, поставеният от частния жалбоподател материалноправен въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Липсват обаче допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
На първо място, не е доказано твърдението за противоречиво решаване на поставения от частния жалбоподател материалноправен въпрос. В тази насока частният жалбоподател се е позовал на три съдебни акта – определение от 17.12.2008 г. по в. ч. гр. д. № 1120/2008 г. на Великотърновски окръжен съд; определение № 89 от 23.06.2008 г. по в. ч. гр. д. № 550/2008 г. на същия съд и определение № 30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на Върховен касационен съд, І т. о. Двете въззивни определения, обаче, не могат да бъдат взети предвид при преценка на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите подлежат на касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /независимо от посоченото в обратен смисъл в определението от 17.12.2008 г./ и предвид липсата на данни да са влезли в сила. Що се отнася до определението на Върховен касационен съд, видно от изложените в акта мотиви, решените в него въпроси са съвсем различни от поставения в настоящия случай материалноправен въпрос – предмет на произнасянето на съда в цитираното определение е редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от пълномощник, без да са посочени данни за законния представител на дружеството-заявител и за приложението на нормата на чл. 129 ГПК в заповедното производство, докато в обжалваното определение е решен въпросът за предпоставките за настъпване изискуемостта на претендираното вземане. Ето защо, посоченото определение на ВКС е неотносимо към настоящия правен спор.
Не може да се счете за доказано и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая, обаче, изводите на въззивния състав относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на банката са резултат от конкретната преценка на клаузите на процесния договор за кредит, на договора за поръчителство и Общите условия на банката, а не поради неяснота на приложимите правни норми. А доколко тези изводи са обосновани и правилни, то това е въпрос, относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 от 22.04.2009 г. по в. ч. гр. д. № 168/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: