О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 28.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 11/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Г” Е. гр. В. срещу определение № 478 от 02.10.2009 г. по ч. т. д. № 469/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството, като процесуално недопустима.
Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство. Застава на становището, че определенията за налагане на обезпечителни мерки попадат в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с тях се дава разрешение по същество на други производства, а обжалването им е изрично предвидено в чл. 396 от ГПК и тяхното обжалване е допустимо при наличието на основанията в чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу определение № 92 от 06.03.2009 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 100/2009 г. С въззивното определение е потвърдено определение № 3 852/18.12.2008 г. по гр. д. № 2 509/2008 г. на Окръжен съд гр. В. в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от „Д” О. гр. В. против жалбоподателя иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 000 лв. – частичен иск от 431 540,36 лв., представляваща обезщетение за ползване на земя и сгради за периода от 11.05.2003 г. до 14.11.2005 г. и законната лихва върху главницата за периода 11.05.2003 г. до 14.11.2006 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Г” Е. в „Р” ЕАД гр. В. и ТБ „П” АД гр. В. в лева и чуждестранна валута до размер на 150 000 лв., като в останалата част първоинстанционното определение е отменено. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е посочено, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който не подлежи на касационно обжалване и в този смисъл е и определение № 137/18.03.2009 г. по ч. т. д. № 102/2009 г. на І.т.о. на ВКС.
Определението е правилно.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определенията по чл. 389 ГПК и чл. 402 ГПК за допускане на обезпечение на иска или за отмяна на обезпечителната мярка е подчертана изрично и в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., която е в сила и към действащата в момента процесуална уредба. В същото е посочено, че тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска, респ. отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 478 от 02.10.2009 г. по ч. т. д. № 469/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: