3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№462
Гр.София,27.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 668 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 109/27.04.2012г., постановено по гр.д.№ 68/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 485/18.10.2011г. по гр.д.№ 1011/10г. на Плевенския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на „С.” С. Л., [населено място], Испания сумата от 735705 лв., представляваща левовата равностойност на 376160 евро, получени без основание чрез банков превод на 15.01.2007г., и сумата от 298523.80 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 22.06.2007г. до 22.06.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска „С.” и „Мениджмънт оф реал естейт инвестмънт” ООд, [населено място] са сключили договор на 12.01.2007г., по силата на който ищецът е следвало да заплати исковата сума с оглед на учредяването на друго дружество и придобиване на недвижими имоти, като в договора е посочен и номер на банкова сметка. Сумата е постъпила по сметка на ответника – настоящ касатор, който е юридическо лице, различно от страната по договора. Решаващият състав е констатирал съвпадение в наименованието на двете на дружества и на представляващото ги лице, но дружеството, страна по договора, е регистрирано в [населено място], Испания, а дружеството, получило сумата – в [населено място]. Разликата в номерата на сметките – по договора и по тази, по който е постъпила сумата, а обосновала извода на съда, че даденото е без основание, поради което предявеният иск е уважен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя въпроси по приложението на нормата на чл.23 ЗЗД, доколкото в мотивите на въззивния съд е посочено, че обвързаност между двете дружества – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не може да бъде изведена и в хипотезата на чл.23 ЗЗД – обещаване действието на трето лице, тъй като в този случай отговорността за неизпълнение на обещанието е на този който е обещал, в случая – [фирма], [населено място].
Поставените въпроси за отговорността пред кредитора при неизпълнение на действието на трето лице не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, тъй като инстанцията по същество е приела, че страна по договора, спрямо която ищецът се е задължил, е „Мениджмънт оф реал естейт инвестмънт” ООд, [населено място], а не ответникът и по същество липсва обещаване на действието на трето лице. Противоречие в практиката – с влязлото в сила решение по т.д.№ 127/09г. на ВтАС, не се мотивира и от твърдението на касатора за прието разрешение за наличието на предпоставките по чл.23 ЗЗД. По посоченото дело претенцията на ищеца срещу ответника за връщане на преведената сума е отхвърлена, тъй като е била предявена на основание на договора от 12.01.2007г., по който „Мениджмънт оф реал естейт инвестмънт” ООд, [населено място] не е страна. В обжалваното решение е прието също, че договорът не обвързва „Мениджмънт оф реал естейт инвестмънт” ООд, [населено място], поради което плащането е без основание. Въпросът „Липсата на отговорност на третото лице при наличието на хипотезата по чл.23 ЗЗД лишава ли кредиторът от иск по чл.55 ЗЗД срещу именно това трето лице?” не налага тълкуване на правна норма, доколкото отговорът е предпоставен от уговорка за обещаване на действието на трето лице, за постигането на каквато между страните по договора няма данни, а връщането на даденото по чл.55, ал.1 ЗЗД предполага именно липсата на основание за получаването му.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109/27.04.2012г., постановено по гр.д.№ 68/12г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.