О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
ГР. София, 03.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27 април през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №196/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2118/08 г., с което са отхвърлени исковете й срещу 2. С. „П. К. Яворов” – София, с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – касаторката се позовава и на трите точки. Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на съдилищата и на ВКС, без задължителен характер по материалноправните въпроси: възстановено ли е трудовото правоотношение между страните в изпълнение на съдебното решение за това, извършен ли е подбор по критериите на чл.329 от КТ / във връзка с подбора поставя и процесуалният въпрос за начина на доказването му/ и налице ли е използваното от работодателя уволнително основание по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ. Не сочи противоречие и със задължителна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да обосновава тази законова квалификация на основанието по т.3 със специфичните му предпоставки, посочени в ТР №1/10 г.
Въззивното решение не противоречи на влезлите в сила на ВКС и САС по въпроса осъществен ли е, след уважаване на иска по чл.344, ал.1,т.2 от КТ, фактическият състав на възстановяването на работа с предпоставките, посочени в Р№436/98 г. и №1288/95 г. на ВКС и по кас. д. №135/07 г. на САС – освен успешното провеждане на иска за възстановяване на работа, ищцата се е явила в ответното училище, за да я заеме и е била допусната да я изпълнява, при данните по делото – лично явяване и молба до директора на училището от 16.05.07 г. с приложено съобщение на съда за заемане на предишната работа, изготвено от ищцата на същата дата / в качеството на учител по физкултура в училището/ предложение във връзка с учебната дейност, сочещо, че е допусната и е започнала да изпълнява тр. си функция. Решението на ВКС №302/98 г. е по нох дело и не обосновава противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Изводите на въззивния съд за извършен преди уволнението от работодателя подбор по критериите на чл.329 от КТ също не са формирани в противоречие с Р №№2071/05 г. и 1929/01 г. на ВКС. Освен частния документ – протокол за подбора, изготвен от директора на училището, при съдебното оспорване на уволнението са представени и писмени доказателства за установяване констатираното при подбора предимство по законовите критерии на оставените на работа други двама учители по физкултура. С тях ищцата е съпоставена, поради съкращаване на щата с намаляване на бройките за тази длъжност от 3 на 2.
Въпросът за наличие на съкращаване на щата – с една бройка за длъжността, като основание за уволнението / по заповед от 16.05.07 г./ не е разрешен в противоречие с Р на ВКС №2187/01 г. – основанието за уволнение е записано и словесно в заповедта; представени са и доказателства за установяването му – извлечения от списък обр. №1. Доводите за необоснованост на въззивното решение ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2118/08 г. от 30.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: