5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 16 май 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1810 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 8510 от 11.12.2015 година по гр.д. № 9888/2015 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Е. Г. М. [населено място] против М. на з., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „главен специалист” в дирекция „Обществени поръчки” при М. на з. до 29.07.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ със заповед № 729 поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че с приетия с Постановление на Министерски съвет № 149 от 2013 г. нов устройствен правилник на М. на з. дирекция „Обществени поръчки” била закрита и е била създадена нова дирекция „Инвестиции и обществени поръчки” с два отдела с 24 щатни бройки, при което заеманата от ищцата длъжност е била изцяло премахната. Изпълняваните от ищцата трудови функции са отпаднали както в дирекция Инвестиции и обществени поръчки”, така и в рамките на Министерството, с което е бил осъществен съставът на уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата. Прието е, че основанието на което е уволнена ищцата не се е осъществило – изпълняваната от нея длъжност не е била определена за заемане от държавен служител, а съкратена, поради което работодателят не е имал законно основание да прекрати трудовото правоотношение при условията на чл. 325, ал.1, т.12 КТ – основание, вписано в заповедта за уволнение, както като текст на закона, така и в мотивите за прекратяване на трудовия договор. Уволнението, извършено със заповед № 729 от 29.07.2013 г. е отменено като незаконно, а с оглед обусловения му характер като основателен е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Прието е, че след уволнението ищцата е останала без социално осигурен доход до 20.08.2013 г., за удостоверяване на който факт е представена служебна бележка от А. за заетостта, предвид което и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 704,84 лева. Искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетението за времето от 21.08.2013 г. до 29.01.2014 г. е отхвърлен като неоснователен с оглед липсата на доказателства за оставане на ищцата без работа в този период.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ е постъпила от М. на з. Поддържа се, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси възможно и необходимо ли е при обявяване на длъжността за заемане от държавен служител да се запазят основните и трудови функции и обвързан ли е съдът от посоченото в заповедта за уволнение основание или следва да извърши проверка и за наличие на други предпоставки за прекратяване на трудовия договор, за които са налице доказателства – въпроси, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. Г. М. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата до предявения му размер е постъпила от Е. Г. М.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: допустимо ли е във въззивната инстанция да се събират доказателства за относими към правния спор обстоятелства, когато първоинстанционният съд не е дал указания, че посочените от страната доказателства не са достатъчни за установяването им и налице ли е процесуално нарушение, когато първоинстанционния съд не е указал на страната за кои от твърдяните от нея факти не сочи доказателства. Представени са съдебни решения по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК и чл. 146, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. на з. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира следното:
Въпросът възможно и необходимо ли е при обявяване на длъжността за заемане от държавен служител да се запазят основните и трудови функции е разрешен в съдебната практика, поради което предпоставките за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не са налице. Съгласно установената съдебна практика (решение № 231 от 12.06.2013 г. по гр.д. № 1353/2013 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК), длъжност, заемана по трудово правоотношение може да бъде определена за заемане от държавен служител, когато са запазени основните и, определящи я трудови функции. Част от присъщите трудови функции могат да бъдат премахнати или да и се предадат и други нови, но уволнителното основание по чл. 325, ал.1, т.12 КТ е налице само тогава, когато заеманата по трудово правоотношение длъжност се трансформира в такава по служебно правоотношение при запазване на основните и, характеризиращи я трудови функции. Когато основните, присъщи на длъжността с оглед естеството на работата трудови функции са изцяло премахнати, то налице е уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, но не и това по чл. 325, ал.1, т.12 КТ. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че при доказателства за пълно премахване на изпълняваните от ищцата трудови функции за длъжността „главен специалист” в дирекция „Обществени поръчки” при М. на з., то за работодателя е възникнало основание за прекратяване на трудовия и договор поради съкращаване на щата, но не и основанието по чл. 325, ал.1, т.12 КТ.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът обвързан ли е съдът от посоченото в заповедта за уволнение основание или следва да извърши проверка и за наличие на други предпоставки за прекратяване на трудовия договор, който въпрос е намерил разрешение в установената съдебна практика. Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, в решението по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът се произнася в рамките на въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението, а тези доводи са въз основа на посоченото в заповедта основание за уволнение. Съдът е длъжен да изследва налице ли са били фактите, даващи право на работодателя да прекрати трудовия договор на посоченото в заповедта за уволнение основание. Извън предмета на делото е дали са били налице и други факти, даващи право за уволнение на друго основание – уволненият работник може да защити правата си само, когато е известен за основанието, на което се прекратява трудовото му правоотношение, а при оспорване на уволнението съдът изследва само фактите, свързани с посоченото в заповедта основание.
В съответствие с установената практика са разрешени и въпросите допустимо ли е във въззивната инстанция да се събират доказателства за относими към правния спор обстоятелства, когато първоинстанционният съд не е дал указания, че посочените от страната доказателства не са достатъчни за установяването им и налице ли е процесуално нарушение, когато първоинстанционния съд не е указал на страната за кои от твърдяните от нея факти не сочи доказателства. Съгласно задължителната съдебната практика по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК и чл. 146, ал.2 ГПК, при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд събира представените нови доказателства, тъй като допуснатата непълнота или неточност в доклада по чл. 146 ГПК е извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал.3 ГПК за допускане на тези доказателства за първи път във въззивното производство – т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Когато обаче докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е пълен и точен, допуснатите от страната пропуски не могат да бъдат санирани чрез попълването на делото с нови доказателства във въззивната инстанция. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е отказал да събере доказателства относно оставане на ищцата без работа в шестмесечен период след уволнението, констатирайки, че в доклада на Софийски районен съд, извършен в закрито заседание на 23.09.2014 г., на ищцата са дадени пълни и точни указания да представи доказателства за оставането без работа във връзка с претендираното от нея обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, т.е. по претенцията и за оставане без работа в шестмесечен срок след уволнението.
С оглед изхода на делото и заявеното от касатора ищец своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (чл. 9, ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения) на адвокат Н. Т. К. от Софийска адвокатска колегия, упълномощен при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА, за изготвяне на отговор по касационната жалба, подадена от М. на з.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8510 от 11.12.2015 година по гр.д. № 9888/2015 година на Софийски градски съд, ІІ „д” въззивен състав.
ОСЪЖДА М. на з., [населено място] да заплати на адвокат Н. Т. К. от Софийска адвокатска колегия сумата 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: