О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
София, 25.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 450 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. Т. З., Й. Н. Г., С. Н. П., В. З. П., Д. З. Д., А. З. К. и Т. З. Д., чрез пълномощника им адвокат М., против определение № 10263 от 13.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 6414 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, І г.о., с което е потвърдено определение от 28.04.2010 г. на Софийски районен съд, 48 състав за прекратяване производството по гр.д. № 56555/2009 г. поради недопустимост на исковата молба.
Ответникът по частната жалба [фирма],[населено място] оспорва същата.
Съдът е сезиран с предявен от Й. Т. З., Й. Н. Г., С. Н. П., В. З. П., Д. З. Д., А. З. К. и Т. З. Д. против [фирма],[населено място] отрицателен установителен иск за собственост, основан на твърденията, че ищците са собственици въз основа на решение № 356 от 15.06.2009 г. на ОСЗ „П.”, удостоверение за наследници, скица, удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, заповед на кмета по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, решение от 26.02.2009 г. по гр.д.№ 18063/2007 г., СРС, 34-ти състав на ПИ с площ от 782 кв.м., съставляващ имот пл.№ 510004, к.л. 673 по помощния план на землището на[населено място],[населено място], местността „Л.”, при посочени съседи, идентичен с проекто пл. № 324, к.л.673, кв.9 по рег.план на ж.к.”Д. 2 част”, като е поискано да се признае, че ответното дружество не е собственик на имота, тъй като при попълване на кадастралния план с имота, същото отказало да подпише констативния акт за непълноти и грешки и по смисъла на чл.53, ал.2 ЗКИР е налице спор за материално право. Правният интерес от иска е обоснован с оглед успешното приключване на административната процедура по чл.134, ал.2 ЗУТ, тъй като с попълването на имота в действащия кадастрален план за ищците ще приключи процедурата по реституция и снабдяване с констативен нотариален акт за собственост.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като установителния иск за собственост по чл.53, ал.2, изр.второ ЗКИР е предпоставен от интереса да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план и то към момента, когато този план е одобрен или към момента на настъпване на реституционния ефект. Ищецът в това производство следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е собственик на имота с надлежен титул за собственост към един минал момент. Само при искане за установяване на тези права, ще се обоснове интерес от установяване на факта, че в последната действаща кадастрална карта, това негово право не е отразено и съобразено като такова, т.е. следва да се установи дали определен поземлен имот по смисъла на чл.24 ЗКИР принадлежи на ищците, но не е заснет като такъв в кадастралния план/карта. В конкретния случай ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като решението, което искат да бъде постановено няма да охрани интересите им – няма да установи наличие на техни права, т.е., че ищците са били собственици на спорната площ с посочване на местоположението й каъм релевантния за иска по чл.53, ал.2 ЗКИР момент.
Въззивният съд е възприел изцяло посочените мотиви на Софийски районен съд, добавяйки, че отрицателния установителен иск за собственост към минал момент няма да доведе до целения резултат – попълване на кадастралната основа, тъй като липсва процесуална възможност това право на собственост да се установи към минал момент по този ред, доколкото защита за минало време е допустимо и ще има ефект само в изрично посочените случаи – чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.53, ал.2 ЗКИР.
Жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е представил решения и определения на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм. и определение на Софийски апелативен съд. По въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в хипотезата на чл.53, ал.2, изр.второ ЗКИР, като предпоставка за попълване на имота на ищците в кадастралния план/карта определение № 241 от 6.03.2009 г. по ч.гр.д. № 2358/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГО, Втори състав е прието, че когато ответникът препятства упражняването на присъщи на правото на собственост на ищеца правомощия, като пред административния орган претендира да е титуляр на правото на собственост, легитимиращо го като участник в административния процес, то е налице правен интерес да се предяви и постигне по съдебен ред отричането със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника и оспорваното му от ищеца право на собственост върху недвижимия имот, са което ще се докаже, че ответникът няма качеството на заинтересуван собственик по смисъла на чл.53 ЗКИР. По съществуващата противоречива съдебна практика е дадено тълкуване по въпроса относно наличието на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост с решение № 25 от 13.04.2010 г. по гр.д. № 3987/2008 г., ВК, ІV г.о., с което в производство по чл.290 ГПК е прието, че хипотезите на интерес от отрицателен установителен иск за собственост са в изключителни случаи, какъвто е иска по чл.440 ГПК, когато ищецът претендира да бъде отменен констативен нотариален акт, удостоверяващ право на собственост на ответника върху собствен на ищеца имот или когато кметът на общината откаже да издаде въз основа на молба-декларация по чл.587, ал.2 ГПК удостоверение, че имотът няма държавен или общински произход, но когато страната твърди, че друг претендира право, което изключва нейното, тя има интерес от положителен установителен иск за своето право, а не иск за несъществуване на правото, претендирано от ответника, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Въззивното определение съответства на задължителната практика на ВКС, а съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10263 от 13.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 6414 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: