О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 26.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7766/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. С. А.-М., чрез пълномощника адв.С. В., срещу решение № 582/30.08.2013 г. по гр.д.№ 702/2013 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1049/10.06.2013 г. по гр.д.№8405/2012 г. на Русенския районен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.П. И., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок,от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваната част от решението на въззивния съд е потвърдено първоинстанционно решение, с което исковете, предявени от касаторката на основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ: да се признае за незаконно прекратяването на трудово й правоотношение, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант”, да й бъде заплатено обезщетение за времето през което е останала без работа в периода 01.09.2012 г.-30.09.2012 г. поради уволнението в размер на 345 лв., както и предявените искове по чл.128 вр.242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за периода 07.2009 г.-08.2012 г. за сумата 10 260 лв. и по чл.86 ЗЗД за лихва за забава в размер на 1637,21 лв., са отхвърлени . Въззивният съд е приел за безспорно установено, че касаторката е заемала длъжността „продавач-консултант” по безсрочно трудово правоотношение, което било прекратено със заповед № 625/01.09.2012 г. на работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване на щата.Счел е, че писменото волеизявление за прекратяване е достигнало до касаторката по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 КТ. Намерил е за установено, че работодателят е взел решение за съкращаване на едната от двете щатни бройки за „продавач-консултант- изложения и базари”,че то не подлежи на съдебен контрол и че действително в щатното разписание от 01.01.2012 г. е премахната една бройка с новото щатно разписание от 15.08.2012 г. Направил е извод, че е извършен подбор според законовите критерии, че са съобразени обективни данни, установени с писмени доказателства и назначената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, а така също и гласни доказателства. Счел е за неоснователен иска за незаплатено трудово възнаграждение, тъй като е приел за установено от заключението на експертизата, че заплатите на продавачите-консултанти са изплащани чрез приспадането им от отчитания от тях оборот по касовите книги и че тези счетоводни операции са надлежно регистрирани . С оглед отхвърлянето на този иск е намерил, че не следва да се произнася по евентуалното възражение на работодателя за прихващане на претендираните суми с неотчетен от касаторката оборот в размер на 14 211,20 лв. за периода 01.05.2009 г.-01.09.2012 г.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Според твърденията й , въззивният съд е приел, че не следва да проверява правилността на първоинстанционното решение и не е извършил проверка за спазване на императивни правни норми на КТ и свързаната по казуса нормативна уредба- Закона за счетоводството и пр.Счита, че решението е постановено в противоречие с решение № 57/12.03.2012 г. по гр.д.№212/2011 г.,ІV г.о., решение № 415/25.01.2012 г. по гр.д.№1332/2010 г., І г.о. и решение № 463/25.05.2010 г. по гр.д.№1261/2009 г., както и определение на ВКС по чл. 274 ал.2 ГПК. Поставя процесуалноправните въпроси:
– следва ли съдът при наведени оплаквания за неправилност, изразена в нарушение на съдопроизводствените правила,неспазване на материалния закон и необоснованост, да вземе предвид направените от жалбоподателя възражения и искания в исковата молба, които районният съд не е съобразил.Намира,че въззивният съд, като не е изложил мотиви относно доводите на страната и съобразяването им от първоинстанционния съд, е нарушил съдопроизводствените правила и е отказал правосъдие.
– след като във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, има ли право жалбоподателят да ги детайлизира и следва ли това детайлизиране да бъде взето предвид от въззивната инстанция. В случай,че тези съображения съвпадат с вече изложените в първата инстанция с исковата молба и по същество, но не са взети предвид от първоинстанционния съд, те следва ли да се обсъждат от въззивния съд и да се излагат мотиви по тях.
Твърди,че въззивният съд е взел становище и по следния процесуалноправен въпрос- постановил е решението си без да го мотивира по същество.Релевира довод,че предвидената в чл.272 ГПК възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд може да се използва, когато има твърдение за съвпадение на фактически и правни констатации, а не само на крайния резултат.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предпоставка за това е извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му. Въпросът не трябва да се отнася до общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, да е във връзка с възприемане на фактическата обстановка или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да бъдат разграничени от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК. Само първите са предмет на разглеждане в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото.В случая формулираните процесуалноправни въпроси са израз на становището на касаторката за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост.Те се отнасят към основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК и се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, след селектиране на касационната жалба. Не могат да бъдат споделени оплакванията за липса на мотиви, което би довело до нищожност на обжалваното решение,поради липса на качеството на съдебен акт и пълна неразбираемост. Изложени са подробни такива, като въззивният съд е изложил съображения по всички наведени доводи.Самата касаторка не е посочила по спазването на кои императивни правни норми според нея няма произнасяне.Това, че нейните възражения и оплаквания не са уважени от въззивния съд, не означава, че същите не са разгледани.Не се оправдава твърдението за приложение на чл. 272 ГПК, тъй като въззивният съд не е правил препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение не противоречи на дадените правни разрешения с цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Определението на ВКС по чл. 272 ал.2 ГПК на ВКС не представлява задължителна съдебна практика, според разясненията , дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. ОСГТК-т.2. Не е аргументирана и нито една от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Основанието по този законов текст е налице, когато разглеждането от касационния съд на поставен правен въпрос би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, когато такава е необходима, поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до създаването й или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.Доводи в тези насоки не са изложени . Необоснованането на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за тази инстанция.Същите са установени с договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано плащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 582/30.08.2013 г. по гр.д.№ 702/2013 г. на Русенския окръжен съд
ОСЪЖДА Е. С. А.-М. да заплати на [фирма] сумата 300/триста/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: