О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 28.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 386/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А” Е. , гр. Б. против определение № І* от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
С атакуваното определение е потвърдено постановеното от Бургаски районен съд определение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 7822/2009 г. в частта, с която е върната исковата молба на „А” Е. , гр. Б. срещу „М” АД и „Ю” АД и е прекратено производството по предявения иск с предмет разрешаване на ищовото дружество да демонтира склад, намиращ се в недвижим имот, собственост на „М” АД и осъждане на двамата ответници да търпят извършването на действието и да заплатят всички разноски по изпълнението. Този изход на делото по отношение на посочения иск е обусловил и потвърждаване на първоинстанционното определение за отказ да бъде допуснато обезпечение на същия иск. Като частично основателна въззивният съд е преценил единствено молбата на частния жалбоподател за допускане обезпечение на иска срещу „М” АД за заплащане на сумата 1 300 лв. – представляваща стойност на извършени подобрения. Поради това, след отмяна на обжалвания пред него акт, е наложил поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. д. № 20098040400187/2009 г. по описа на ЧСИ Д. Н. , но само до размера на предявения като частичен иск, т. е.за сумата 1 300 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение изцяло.
Ответниците по жалбата – „М” АД, гр. Б. и „Ю” АД, гр. С. оспорват същата като недопустима и неоснователна в депозираните по делото писмени отговори.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
Същата е допустима, обаче, само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по един от предявените искове. В останалата й част, касаеща произнасянето на въззивния съд във връзка с искането за допускане на обезпечение, частната касационна жалба е процесуално недопустима. В тази му част, атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Бургаски районен съд определение във връзка с искането за допускане обезпечение на предявените искове, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество в частта, имаща за предмет произнасянето на въззивния съд във връзка с обезпечението на исковете.
Макар и допустима в останалата й част – с която е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по един от предявените искове – подадената от „А” Е. , гр. Б. частна касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки изрично дадените му указания с разпореждане № 782 от 23.03.2010 г., частният жалбоподател изобщо не е изложил основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение в тази му част, нито е посочил конкретно кой е значимият по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнася изцяло за произнасянето на въззивния съд във връзка с искането за обезпечение. Непосочването на значимия за делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се обсъжда наличието на общо поддържаното /за цялото въззивно определение/ основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № І* от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение 07.12.2009 г. по гр. д. № 7822/2009 г. на Бургаски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по един от предявените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „А” Е. , гр. Б.частна касационна жалба против определение № І* от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г. на Бургаски окръжен съд в останалата й част.
В частта, с която частната касационна жалба се оставя без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: