6
6
Определение по т. д. № 814/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 814/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
София, 27.05.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 814 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [община] чрез процесуалния й пълномощник адв. Б. Д. срещу въззивно решение № 199/06.07.2012 г. по в. т. д. № 168/2012 г. на Варненски апелативен съд. С последното е обезсилено първоинстанционното решение № 33/17.12.2011 г. в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] дължимо по договор от 09.08.2007 г. възнаграждение в размер на 4141,28 лв., както и в частта, с която на основание чл. 103 ЗЗД е допуснато прихващане между сумата от 79683,61 лв., дължима на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от [фирма] в полза на [община] и сумата от 4141,28 лв. до размера на по-малката от тях, като недопустимо. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 79683,61 лв. като получена без правно основание, ведно със законната лихва и в частта за разноските и искът на [община] е бил отхвърлен като неоснователен – погасен чрез прихващане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на доказателствата, отсъствие на подробна мотивировка на съдебния акт, и неправилно приложение на процесуалните норми, свързани с въведено възражение за прихващане.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси – за начина на произнасяне от съда по направено възражение за прихващане, за задължението на съда да обсъжда всички поставени въпроси по насрещна въззивна жалба, дали липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение, както и за това дали съществува правна възможност поръчващият по договор за изработка да заплати повече от поръчаното и приетото, като се е позовал на 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба, като не взема отношение по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За постанови обжалваното въззивно решение, Варненски апелативен съд е счел, че в конкретно визирана част първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът не е следвало с отделен диспозитив да се произнася по направеното от ответника възражение за прихващане за сумата 4141,28 лв. и след това на основание чл. 103 ЗЗД да отразява прихващането, а е следвало да изложи в решението мотиви досежно основателността на възражението за прихващане /предявено по две пера, свързани с изпълнение на посочените по делото договори за изработка – за 4141,28 лв. и за 80651,94 лв./ и след това да отрази крайния си правен извод в диспозитива на съдебния акт, намалявайки присъдената сума – 79683,61 лв., с признатото за основателно възражение.
Съгласно решаващите мотиви на въззивния съд, главният иск на [община] по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 79683,61 лв., съставляваща заплатени, възложени от Общината работи по пет броя договори за строителство /изработка/, които не са били извършени, е основателен. Съдът е разгледал неизпълнението по всеки един от договорите, като е преценявал подписаните от страните документи, свързани с възлагане и с приемане на работата, както и счетоводните документи за извършени плащания и експертните заключения, приобщени към доказателствения материал по делото и неоспорвани от страните в производството.
По въведеното от ответника възражение за прихващане въззивният съд е посочил, че то е основателно не само за сумата 4151,28 лв. но и за сумата 80651,94 лв., съгласно конкретизирането по пера – извършени, но незаплатени от възложителя СМР по полагане на настилки и асфалтиране по един от процесните договори. Като е приел, че общата сума на приетите за основателни възражения за прихващане е 84 803,22 лв., решаващият съд е заключил, че главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е погасен чрез прихващане.
По отношение на основния процесуалноправен въпрос, макар и общо формулиран, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, действително е от значение въпросът за произнасянето на решаващия съд по въведеното от ответника в исковото производство възражение за прихващане, но жалбоподателят не е доказал наличието на основание по т. 1 на чл. 280 ГПК. Визираното ППВС № 1/1985 г. в т. 9 маркира някои от основанията за недопустимост на съдебния акт, но в конкретния случай не е налице противоречие между неговите постановки и обжалвания съдебен акт. Всъщност въззивният съд е преценил, предвид обсъждането на въведените оплаквания в депозираните въззивни жалби от страните, че ответникът е конкретизирал с допълнителна молба в рамките на законовия срок възражението за прихващане, като не само е посочил отделните пера, формиращи общия размер на твърдяните извършени СМР, но останали неразплатени по договора, и това е наложило да се анализира не само неразплатената част от фактура на стойност 4141,28 лв., но и другите извършени работи, за които са били събрани писмени доказателства и са депозирани експертни заключения за вида на дейностите и тяхното съответствие и за стойността им, както и за счетоводното отразяване и при двете страни по договора.
В този смисъл въззивното решение не противоречи и на представеното решение № 609/15.01.2009 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, нито на решение № 93/06.07.2010 г. на ВКС, ТК, в което е разгледана хипотеза при която по главният иск се приема, че не съществува вземане за обезщетение за забава, поради което не се налага произнасяне по възражението за прихващане на ответника.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Дали е налице несъответствие между събраните доказателства и приетото от съда, както и между приетото от съда и направените от него изводи /необоснованост/ не би могло да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби. Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. С този обсег на обективните предели на СПН на постановеното по възражението за прихващане съдебно решение, законодателят косвено е допуснал предявяването на насрещното вземане на ответника и на компенсационното му право да стане с възражение и чрез възражението да бъдат внесени в предмета на делото. Следователно, предявените с възражението за прихващане насрещно вземане на ответника и компенсационното му право стават предмет на делото. Възражението за прихващане е средство за защита срещу първоначалния иск, затова когато вземането, предявено с възражението е по-голямо от вземането по първоначалния иск, както и ако съдът отхвърли този иск, на ответника нищо не се присъжда, защото е постигнат максималния резултат за ответника – отхвърлянето на първоначалния иск поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.
Тъй като конкретните правоотношения между страните се базират на правната материя, свързана с правилата при договора за изработка, налице е трайно установена практика, относима към правата и задълженията на страните по този договор, както и към въпроса за приемането на изработеното. Обстоятелството, че страните са счели, че са приключили своите взаимоотношения по процесните договори, и проверка от контролни органи е наложила ревизиране на разплатени дейности по конкретните договори, не означава, че не е възможно да бъде извършена проверка по повод възложената и изпълнената работа по количество, качество, обем и стойност, и пр. Както ищецът е поддържал, че авансово е заплатил, но са останали неизвършени конкретни СМР, така и ответникът чрез въвеждане на възражението за прихващане е твърдял в рамките на съдебното производство, че е извършил възложени му дейности, но те са останали незаплатени.
По отношение на изложеното основание, свързано с приложението на чл. 55, ал. 1 ТЗ, то същото не следва да бъде обсъждано, тъй като не е било въведено и поддържано в рамките на инстанционното производство, нито въззивният съд е бил задължен да преценява приложимостта на тази норма. Обстоятелството, че страна по сделката е О., не означава, че същата автоматично изгубва търговския си характер, нито че ЮЛ е освободено от задължено да води счетоводно отчитане на извършваната от него стопанска дейност.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 199 /06.07.2012 г. по в. т. д. № 168/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: