3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
Гр.София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3241 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – К. Х. М., [населено място], общ.Р. срещу решение № 255/08.07.15г., постановено по т.д.№ 278/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 130/16.03.15г. по т.д.№ 1/13г. на Смоленския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против [община] иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и ч.286 ТЗ за сумата от 82375,60 лв., представляваща възнаграждение за допълнително извършени СМР по ремонта на фасадата на Читалище „Нов живот”, [населено място] и за направата на детска площадка и автобусна спирка до същото читалище, както и иска по чл.86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 03.01.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [община] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е предявен на договорно основание, като по договор от 17.03.08г. касаторът е поел задължение да извърши ремонт на фасадата на Читалище „Нов живот”, [населено място], а видовете СМР по обем и стойност са конкретизирани в количествено – стойностна сметка при обща цена от 25000 лв. с включен ДДС. С акт от 2009г. /без посочена дата/ са приети СМР на стойност 24374,13 лв. Претендираните като допълнително извършени СМР са описани в акт обр.19, без дата, който е съставен и подписан само от изпълнителя. Изложени са съображения, че тези СМР, за които ищецът твърди, че са допълнително извършени, не са били възложени от общината и не са приети нито изрично, нито с конклудентни действия, поради което не се дължи претендираното възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди несъответствие на въззивното решение с практиката на ВКС относно определяне на правната квалификация на исковете, тъй като съдилищата е следвало да приемат, че искът е по чл.59 ЗЗД; игнорирани били доказателства и не била дадена адекватна защита на накърненото материално право, както и въвежда довод за неправилност на изводите на съда, че работата не била приета от възложителя.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявените от касатора въпроси в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Оплакването относно определяне на правната квалификация на иска е подробно обсъдено от въззивния съд с оглед на въведените и с въззивната жалба основания за отмяна. Настоящият състав на ВКС счита, че искът е разгледан на предявеното основание, поради което не се налага проверка за допустимост на въззивния акт. Оплакванията за „игнориране на доказателства” и за приетото за недоказано приемане на работата от възложителя представляват изцяло въведени основания на необоснованост на въззивния акт, които не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255/08.07.15г., постановено по т.д.№ 278/15г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.