О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
гр. София, 16.06.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30 май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3073/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение №190/28.01.2015 г. на САС пот.д. № 2274/14, с което е отменено решението на СГС по т.д. № 3192/2011 г. и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на [фирма]-П. с правно основание чл.135 ЗЗД срещу касатора и [фирма] като е обявен за относително недействителен договор за покупко-продажба по нотариален акт №13, т.І, рег. № 310, дело 10/2012 на нотариус Н.З..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба се изпраща отговор на същата, в който се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между двете търговски дружества- ответници по иска на 26.01.2012 г. е сключен договор за покупко-продажба по нотариален акт №13, т.І, рег.№ 310, дело 10/2012 на нотариус Н. З. на описания в него недвижим имот за сумата от 300 000 лева. Според съда, от заключението на ССЕ по данни от счетоводството на първия ответник [фирма] се установява,че към датата на сключване но договора, дружеството е имало незаплатени задължения към ищеца по отменителния иск [фирма] в общ размер на 1 495 257,59 лева. На 14.02.2012 г. между кредитора и длъжника е подписан протокол, с който последният е признал съществуването на свое парично задължение в размер на 1 217 203,39 лева-общо. При сключване на договора за покупко-продажба, предмет на процесния отменителен иск двете дружества –страни по него са се представлявали от едно и също физическо лице като управител. С оглед изложеното съдът е счел, че се установява наличието на всички елементи на сложния фактически състав на правото на отменителен иск по чл.135 ЗЗД: ищецът се явява кредитор на продавача на имота, последният е отчуждил свой имот, който съгласно чл.133 ЗЗД служи за удовлетворяване на кредитора, с което уврежда последния и както длъжникът- продавач, така и дружеството -приобретател са знаели за това. По отношение твърдението от страна на ответника [фирма], че получената от атакуваната сделка цена от 300 000 лева е платена за изпълнение на задълженията към ищеца [фирма], то съдебният състав е счел същото за недоказано от данните по заключението на ССчЕ: сумата от 300 000 лева е платена от дружеството-купувач на продавача на 05.10.2011 г., а договорът за продажба е сключен на 26.01.2012 г., а и няма данни за превеждането на получената цена от продавача-длъжник на ищеца. С оглед всичко изложено отменителният иск е уважен със законните последици.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпрос, дали е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД в случая, когато длъжникът е използвал получената като цена сума от разпоредителната сделка изцяло за погасяване на дълга към своя кредитор. Сочи се,че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
В случая така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като се основава на факт, който решаващият съдебен състав не е възприел като установен по спора: длъжникът да е използвал получената като цена сума от разпоредителната сделка изцяло за погасяване на дълга към своя кредитор.
Липсата на формулиран правен въпрос обусловил произнасянето на съда с обжалваното решение е пречка за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 450 лева , съгласно чл.78 ал.8 ГПК определено по размер , съобразно чл.7 ал.2 , т.4 от Наредба №1 на ВАдв.С
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №190/28.01.2015 г. на САС пот.д. № 2274/14.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. П. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 450 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК определено по размер , съобразно чл.7 ал.2 , т.4 от Наредба №1 на ВАдв.С
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.