О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
гр.София, 10.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1399/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. И. П. от гр. П. е подал касационна жалба вх. № 1* от 16.07.2008 год. срещу въззивното решение № 1* от 01.07.2008 год. по гр.дело № 630/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, шести състав, с което е оставено в сила решението от 18.12.2007 год. по гр.дело № 3567/2006 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав в частта, с която е уважен предявения срещу касатора иск по чл.108 ЗС за предаване владението на нива от 2.5 дка, четвърта категория в землището на с. М., обл. Пловдивска, м.”И”, съставляваща имот № 0* по КВС, при граници: имот № 0* на наследници на Н. М. , имот № 0*-нива на наследници на А. Х. , имот № 0* полски път, имот № 0* имот № 0*-нива на М. Д.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи противоречие на решението с практиката на ВКС с позоваване на решения № 44 от 01.03.2004 год. по гр.дело № 2600/2002 год. ІV г.о., № 1* от 13.07.2004 год. по гр.дело № 585/2003 год. ІV г.о., № 1* от 14.07.2004 год. по гр.дело № 593/2003 год. ІV г.о., решение № 403 от 08.06.2005 год. по гр.дело № 935/2004 год. І г.о. и решение от 22.10.2004 год. по гр.дело № 1682/2003 год. ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважена претенцията им за ревандикация на процесната нива, въззивният съд е приел, че ищците в качеството си на наследници на И. Д. Д. /роден на 12.01.1889 год. и починал на 13.06.1961 год./, са собственици на имота, като се легитимират с решение № 1* от 15.02.1999 год. на поземлената комисия П. , издадено въз основа на подадено от Л. К. Ш./внучка на наследодателя/ заявление вх. № 1620/1992 год. Въз основа на писмо изх. № 57 от 26.02.2007 год. на кмета на с. М. и удостоверение № 119 от 28.02.2007 год. на кмета на с. Б. е прието за установено, че в емлячния регистър на с. Б. от 1949 год. на името на И. Д. Д. има записано лозе от 2.5 дка, находящо се в м.”В”, която местност е част от една и съща местност с м.”И”.
С. , от удостоверение № 217/18.06.2007 год. на кмета на с. М. е било видно, че на името на наследодателя на ищците/на възраст 61 год. към 1949 год./ е налице партида със записано лозе от 2.5 дка, докато на наследодателя на ответниците Е, Д. Д. и Ю. Д. – също И. Д. Д. /но роден на 18.12.1931 год. и починал на 06.06.1977 год./, в регистъра няма партида и не са налице записвания за притежавани от него земеделски имоти в землището на с. М.. Ответникът/сега касатор/ В. И. П. черпи права от нотариален акт № 1* т.V, нот.дело № 883/08.12.2005 год., с който ответниците Е. Й. Д., Д. И. Д. и Ю. И. Д. са му продали процесната нива, въззивният съд, обаче е приел, че продавачите по договора от 08.12.2005 год. не са били собственици, тъй като са се легитимирали пред нотариуса само с решение № 1* от 15.02.1999 год. на поземлената комисия П. , което, както се посочи, е титулът за собственост, на който се позовават ищците. След като, видно от копието на л.91 от гр.дело № 3567/2006 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав, представеното пред нотариуса на 08.12.2005 год. решение № 1* от 15.02.1999 год. на поземлената комисия- П. , е същият административен акт /л.5 от делото/, на който основават правото си на собственост въз основа на реституция по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ ищците-наследници на И. Д. Д. /роден на 12.01.1889 год. и починал на 13.06.1961 год./, изводът на въззивния съд, че продавачите по нотариален акт № 1* т.V, нот.дело № 883/2005 год. не са били собственици на продадената от тях земеделска земя, не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените решения. Щом като продавачите по този акт не са били собственици на имота съгласно решението на поземлената комисия № 1* от 15.02.1999 год., а купувачът черпи правата си именно от това решение, което обаче е титул за собственост на ищците, последният не би могъл успешно да се противопостави на предявената срещу него ревандикационна претенция. В този смисъл, въззивният съд не е основал изводите си единствено на решението на поземлената комисия № 1* от 15.02.1999 год., а и на споменатите вече писмени доказателства-удостоверение за записан земеделски имот от 2.5 дка под партиден № 347 в емлячния регистър за 1949 год. на името на 61-годишния тогава И. Д. Д. , декларация за притежаван от същото лице земеделски имот със същата площ и в същата местност. Ето защо, липсва основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, доколкото съдът е изследвал въпроса дали наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот към момента на кооперирането на земеделските земи. Липсва противоречие с решение № 44 от 01.03.2004 год. по гр.дело № 2600/2002 год. ВКС, ІV г.о., според което решенията на поземлените комисии нямат вещноправен характер, а само очертават обекта на реституция и няма пречка спорът за собственост да се разреши в рамките на петиторната защита чрез иск по чл.108 ЗС, нито с решение № 1* от 13.07.2004 год. по гр.дело № 585/2003 год. ВКС, ІV г.о., респ. решението от 22.10.2004 год. ІV г.о., посветени на косвения съдебен контрол, упражняван от съда в исковия процес по спор за собственост или с решение № 1* от 14.07.2004 год. по гр.дело № 593/2003 год. ВКС, ІV г.о., според което ищците по чл.108 ЗС са длъжни да представят и други писмени или гласни доказателства, с които да установят правото си на собственост, както и с решение № 403 от 08.06.2005 год. по гр.дело № 935/2004 год. ВКС, І г.о. относно доказване правото на собственост на праводателя на ищеца, който се позовава на деривативно основание.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 01.07.2008 год. по гр.дело № 630/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, шести състав по жалба вх. № 1* от 16.07.2008 год. на В. И. П. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/