2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 24.04.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4672 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 370/08.07.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 321/2016 г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваните пред въззивния съд части, решение № 9/04.01.2016 г. по гр. дело № 532/2015 г. на Елинпелинския районен съд, са уважени, предявените от Ц. С. Т. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ със заповед № 78/01.06.2015 г. на управителя на дружеството-касатор; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „грундировач-байцвач на дърво” при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 006.92 лв., представляваща обезщетение за периода 03.06.2015 г. – 03.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, материалноправна незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните формулировки: 1) следва ли съдът да квалифицира фактите – предмет на претенциите на страните, и какво точно представлява преместването на предприятието – е ли то еднозначно с преместването на машините и работниците, и дали липсата на изричен писмен отказ е съгласие по смисъла на закона, и в какъв срок следва да се даде съгласието да се последва предприятието, т.е. – какво означава „изричен отказ”; 2) защо се счита, че е симулативно преместването на предприятието, след като няма работници на площадката в [населено място], а са назначени други на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място], с цел съсредоточаване на производството за обединяване на дейността на дружеството; 3) как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието от площадката в [населено място] на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място], след като работниците от площадката в [населено място] са отказали да последват предприятието на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място] и работодателят е бил принуден да назначи необучени работници и производството е спряно за два месеца; 4) какъв е разумният срок за изразяване на съгласието да се последва предприятието, след като самият законодател не е определил нормативен срок; 5) след като не е уреден в законодателството срок, кои са критериите за определяне на разумния срок и какво означава да има изричен отказ да последва предприятието, и как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ да последва предприятието. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Ц. С. Т. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице общи и допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че не са налице и двата елемента от фактическия състав на уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ, а именно: преместване на предприятието в друго населено място или местност, различни от досегашните, и отказ на работника да го последва. Приел е също, че първият от тези елементи означава преместване на осъществяваната от предприятието, специфична дейност, която се индивидуализира със своя вид, технология, материално-технически предпоставки (машини, съоръжения и суровини), както и със специфичен персонал за извършването й. Въззивният съд е намерил, че тази материалноправна предпоставка не е налице по следните съображения: Въз основа съвкупната преценка на експертните заключения и свидетелските показания по делото, е приел за установено, че до уволнението на ищцата само малка част от използваните от работодателя машини и съоръжения е била преместена от [населено място] в [населено място] – 18 бр. от общо 107 машини, т.е. по-малко от 17 % от всички машини, с които работодателят е осъществявал дейността си, като несравнимо по-голяма част от машините и оборудването е останала в производствената база в [населено място]. В тази връзка съдът е приел, че всички машини са били необходими и използвани за дейността на работодателя, което означава, че отсъствието на преобладаващата част от тях в базата в [населено място] изключва възможността за извършване на същата дейност на това място. Окръжният съд е приел и че по делото няма данни за преместване в новото населено място и на работниците, с които работодателят е осъществявал дейността си до този момент, с изключение на пет души – ръководен персонал, както и на само на един работник, който впоследствие е напуснал, като по делото не се твърди и не се доказва назначаване на нови работници в базата в [населено място]. Съдът е установил също, че дейността на ответното дружество (сега касатор) е продължила да се извършва на същото място – в [населено място], със същите сгради и машини, като са назначени работници на същото място, които произвеждат същите изделия и продукция със същите машини, както преди извършените от работодателя масови уволнения (респ. – и това на ищцата), като по-голямата част от машините, с които касаторът [фирма] е осъществявало дейността си, се използват на същото място, но от друго дружество-наемател [фирма], което е наело и част от бившите работници на касатора. С оглед така, изложеното, въззивният съд е приел, че ответникът-работодател не е доказал реално преместване на дейността си в [населено място] към момента на уволнението на ищцата, което обуславя незаконосъобразност на последното, само на това основание – липсата на първата предпоставка по чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ.
Втората и третата формулировка в изложението на касатора съдържат фактически въпроси – относно конкретни обстоятелства по делото, поради което не представляват материалноправни или процесуалноправни въпроси, респ. – не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, които да е допустимо и да могат да бъдат обсъдени в настоящото производство по чл. 288 от ГПК във връзка с допускането на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
От останалите три формулировки в изложението, единствено първата съдържа материалноправен въпрос – „какво точно представлява преместването на предприятието – е ли то еднозначно с преместването на машините и работниците“, който е свързан с посочените по-горе решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение. Тази формулировка обаче също е некоректна, тъй като въззивният съд не е приел, че преместване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ е „еднозначно с преместването на машините и работниците“, каквато е постановката на въпроса. Както вече беше посочено, цитирайки правната доктрина, окръжният съд е изложил съображения, че този първи елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ означава преместване на осъществяваната от предприятието, специфична дейност, която се индивидуализира със своя вид, технология, материално-технически предпоставки (машини, съоръжения и суровини), както и със специфичен персонал за извършването й. Това тълкуване на разпоредбата е извършено при точно приложение на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК; тази материалноправна норма е ясна и не създава затруднения при прилагането ? от съдилищата, като съдебната практика константно възприема същото съдържание на тази материалноправна предпоставка. С оглед на това, не е налице необходимост касационното обжалване да се допуска по този въпрос нито с оглед точното приложение на закона, нито с оглед развитието на правото (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Всички останали правни въпроси, включени в първата, четвъртата и петата от цитираните по-горе формулировки в изложението, са свързани с втория кумулативно необходим елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ – отказ на работника или служителя да последва предприятието при преместването му. Както вече беше посочено, въззивният съд е приел за неустановена по делото и тази материалноправна предпоставка, но както подробните му съображения и в тази насока, така и свързаните с тях правни въпроси на касатора в случая са без значение за крайния изход на правния спор между страните – при липсата и на първата предпоставка, която е обуславящата от двете във фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ. При това положение, дори и да бъде допуснато касационно обжалване по въпросите относно втория елемент от фактическия състав, това не би могло да промени крайния резултат по делото, след като няма основание то да се допуска по обуславящия въпрос относно първия кумулативно необходим елемент. Т.е. – не е налице необходимост от допускане на касационното обжалване и по останалите въпроси, свързани с отказа на работника или служителя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, и претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция по делото, в размер 1 010 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 370/08.07.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 321/2016 г. на Софийския окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. С. Т. сумата 1 010 лв. (хиляда и десет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.