3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1454/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез процесуалния представител адв. Н. Н. С., против решение № 1041 от 1. 08. 2011 г. по гр. д. № 1440/2011 г. на Варненския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба А. И. И., чрез пълномощника си адв. В. Т., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение. Претендира деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта на работодателя не е конкретизирано поради липса на какви качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата е прекратено трудовото правоотношение /цитирана е само нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и е възпроизведен текстът на разпоредбата/, както и по съображения, че в случая неефективното изпълнение се е дължало не на обективна липса на качества, а на субективно отношение към работата, което може да е основание за дисциплинарна отговорност, но не и за прекратяване на трудовия договор с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Приел е за неоснователно възражението за неспазване на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 за предявяване на иска предвид датата на подаване на исковата молба /31. 12. 2010 г./ и датата на прекратяване на трудовото правоотношение /1. 11. 2010 г./.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следния правен въпрос: при уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1 КТ, с отправяне на предизвестие от работодателя, и предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна на уволнението, допустимо ли е съдът да разглежда законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ако прекратяването на трудовия договор е настъпило с изтичане срока на предизвестието и допустим ли ще е искът, ако предизвестието не е оспорено в законоустановения двумесечен срок.
Такъв правен въпрос не е включен в правния спор, предмет на настоящото исково производство и разглеждането му не би повлияло на изхода на делото.
Установените по делото факти сочат, че преди изтичане срока на предизвестието, т.е. преди 1. 11. 2010 г. /с предизвестието, връчено на 29. 09. 2010 г., е даден 30 дневен срок считано от 1. 10. 2010 г./ на ищеца е връчена заповед за уволнение, в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 1. 11. 2010 г. В хипотезите на връчване заповедта за уволнение преди изтичане срока на предизвестието прекратяването на трудовия договор настъпва с връчване на заповедта или с настъпване на посочената в същата дата, която може да следва, но не и да предхожда датата на връчване на заповедта. А и в случая има съвпадение между датата на изтичане на посочения в предизвестието срок и датата на уволнение, посочена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място, с предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се иска признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, като последният не е длъжен да знае и посочи в исковата молба дали същото е настъпило с изтичане срока на предизвестието или с връчване на заповедта за уволнение. В този смисъл, поставеният правен въпрос касае случаи, различни от процесния.
От друга страна, правният въпрос е свързан с приложението на чл.чл. 335, 326, ал. 4 и 358 КТ. Формулировката на тези правни норми е ясна, последователна, разбираема и не създава предпоставки за противоречивото им тълкуване. По прилагането им има създадена богата съдебна практика /задължителна и незадължителна/, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Поради това не би могло да се приеме, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят – търговско дружество ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1054 от 5. 08. 2011 г. по гр. д. № 1440/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н „Вл. В.”, З.-1, [улица], да заплати на А. И. И., ЕГН [ЕГН], сумата 1000 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: