О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 03.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6500 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. П. В., чрез адв. В. З. от АК Д., срещу въззивно решение № 1107/16.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1363/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Р.., [населено място], представлявана от директора Е. Д., чрез адв. А. Д. от АК Варна, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил исковете и осъдил Е. В. да заплати на насрещната страна съдебноделоводните разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудово правоотношение, като В. е заемал длъжността „старши специалист горски инспектор”. Уволнен е дисциплинарно за това, че заедно с друг служител, е съставил два броя АУАН, след отказ за предоставяне на парична сума, поискана с цел прикриване на констатирано нарушение по Закона за горите. Съдът приел за установено, че служителят е извършил деянието, за което е наказан; заповедта за уволнение е ясна и мотивирана, а преди налагане на наказанието от служителя са поискани и той е дал на два пъти писмени обяснения. Тежестта на наказанието е съобразена с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси: изпълнил или е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това; допустимо ли е изключването на определени доказателства при постановяване на решението, след като искането на обяснения по чл. 193 КТ подлежи на установяване с всички доказателствени средства; обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ само в рамките на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание ли могат да бъдат давани.
В исковата молба, която очертава предмета на иска, единственото оплакване на ищеца Е. В. във връзка с чл. 193 КТ е твърдението, че нормата не е спазена, защото са му поискани обяснения, но не „по повод започнала процедура за налагане на дисциплинарно наказание уволнение”. Следователно няма спор, че обяснения са искани, нито има твърдение, че на служителя е бил нужен срок, за да може да отговори; съображенията са само правни – доколко искането на обяснения за допуснатото нарушение е съобразено с чл. 193 КТ, ако служителят не е уведомен, че са във връзка с „дисциплинарната процедура”.
Първоинстанционният и въззивният съд също не са обсъждали въпроса за необходимостта от „подходящ срок”, в който служителят да даде на работодателя обяснения за извършеното от него нарушение.
Следователно първият въпрос е неотносим към постановеното от съда, а и към предмета на иска. Само за пьлнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че по поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика, така че не може да се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът дали е допустимо да се изключат определени доказателства при постановяване на решението е поставен във връзка с искането на обяснения по чл. 193 КТ, а както стана ясно спорът по приложението на цитираната правна норма не е относно фактите, а е правен. В исковата молба няма твърдения, че обяснения не са искани и не са давани за извършеното нарушение, а че процедурата по чл. 193 КТ е нарушена, защото обясненията не са искани и дадени във връзка с дисциплинарната процедура. От друга страна, не е ясно по повод кои доказателства, изключени от съда, е поставен въпросът, доколкото подобно оплакване липсва в касационната жалба, нито от съдържанието на изложението съдът може да предположи дори какво има предвид страната. Отделно, искането и даването на обяснения от В. е установено от съда въз основа на писмени доказателства, в които са материализирани неговите изявления във връзка с нарушението, за което му е наложено наказание.
В заключение, във всички случаи, въпросът се явява неотносим към предмета на иска и към постановеното от въззивния съд.
Третият въпрос – обясненията по чл. 193 КТ в рамките на дисциплинарна процедура ли трябва да бъдат дадени, е от значение за резултата по делото и е включен в предмета на иска. Поддържаното противоречие с актове на ВКС не се установява.
В решение № 494/2010 г. по гр.д. № 1687/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС липсва произнасяне по поставения въпрос, както по реда на чл. 290 ГПК, така и в мотивите на съдебния акт. Съставът на Върховния касационен съд е разяснил, че писмените обяснения могат да са поискани не само лично от директора на предприятието, но още и от прекия началник на служителя; достатъчно е да са получени от субекта на дисциплинарната власт преди налагане на наказанието.
Определението по гр.д. № 3229/2013 г. на ВКС ІV ГО е постановено по чл. 288 ГПК и, както е изяснено многократно от Върховния касационен съд, включително и в ТР 1-2009-ОСГТК, съдебният акт, с който касационната инстанция се произнася по допускане на касационно обжалване, не съставлява съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
Независимо от това, в цитираното определение, както и в трайно установената съдебна практика, включително и задължителната по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд, е възприето, че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав; не е нужно работодателят да уведомява работника или служителя, че е образувано „производство по налагане на дисциплинарно наказание”. Това би било и незаконосъобразно. При искане на обяснения по чл. 193 КТ няма как на работника да бъде посочено дали изобщо и какво евентуално наказание ще му бъде наложено, защото обясненията се изискват именно за преценка от ръководителя дали има извършени нарушения, какви са те, каква е тяхната тежест, при какви обстоятелства са осъществени. Едва след установяване на всички факти, работодателят преценява има ли нарушение на трудовата дисциплина от даден работник или служител, ще му бъде ли наложено дисциплинарно наказание и какво по вид ще бъде то.
Във въззивното решение чл. 193 КТ е приложен точно и в съответствие с така установеното тълкуване на правната норма.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 480 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1107/16.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1363/2014 г.
ОСЪЖДА Е. П. В. да заплати на Р.., [населено място] сумата в размер на 480 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: