1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№464
С. 22.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 132/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Х. Д. Х., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 80 от 05.10.2011 г. по в.гр.д.№ 179/2011 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 30 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 340/2010 г. На Окръжен съд – Ямбол за уважаване на предявения от Д. „Т.” [населено място]/сега Държавно горско сторанство „Т.” ДП, [населено място]/ иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 112 024.64 лева – дължимо възнаграждение по договор № 103 от 19.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2010 г. и разноски по делото. Решението е постановено при участие на ДФ”Земеделие”, в качеството му на трето лице помагач на страна на ответника.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност на решението, с искане за неговата отмяна. Според касатора, не е налице основание за заплащане на сумата, тъй като задължението за плащане на приетата работа възниква само след получаване на средства от ДФ”Земеделие” по договора за финансиране по програма С.. Изразява несъгласие със становището на съда, че последващият отказ на фонда за плащане на средства по тази програма не освобождава общината, в качеството й на възложител по договора с ищеца, да заплати възнаграждение на изпълнителя за извършената и приета без възражения работа.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се приповтарят фактическите и правни доводи, обективирани в самата жалба.
Ответникът по касация и третото лице помагач не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения, породени от сключен договор за извършване на залесяване на изоставени земеделски земи на територията на [община], съгласно изготвена техническа документация, на конкретизирани имоти, като възлагането е по проект С.. Въз основа на писмените доказателства по делото и изричното признание на ответната община, е направен извод за реализиране на договорените дейности/по количество и качество/ и надлежното им приемане по регламентирания в договора ред. Независимо от приетото изпълнение, възложителят е признал, че не е заплатил на изпълнителя дължимото по т.3 от договора възнаграждение, тъй като е получил отказ за превеждане на средства от ДФ”Земеделие” по сключен с фонда договор № 2952/10.08.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма С.. С оглед безспорно установените правнорелевантни факти, решаващият състав е счел за основателна исковата претенция в посочения размер, а отказът на ДФ”Земеделие” за финансиране на общината по посочената програма е приет за ирелевантен. Този извод е основан на преценката, че фондът не е страна по договора за изработка и след като извършената от изпълнителя работа е приета без възражения от страна на възложителя – [община], то последната дължи заплащане на възнаграждение, което е уговорено безусловно. Съдът, съобразявайки клаузата на чл.3 от договора, е отхвърлил като неоснователно възражението на ответната община за обусловеността на задължението за плащане по договора за изработка от получаването на средства от фонда по договора за финансиране по програма С.. Прието е също така, че в чл.3, ал.2 от договора за изработка са определени технически параметри за заплащане на възнаграждението по договора за изработка, поради което общината – възложител дължи това възнаграждение по чл.3, ал.1 дори и при изричния отказ на ДФ”Земеделие” за превеждане на средствата и последващото прекратяване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
В изложението на основанията за допускане на обжалването, както и в самата жалба липсва формулиран материалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция по спорното материално право. К. е изложил единствено фактически доводи, обосноваващи поддържаното от него оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въз основа на тези доводи обаче не е допустимо касационната инстанция да извежда значим за спора правен въпрос, а от друга страна липсва припокриване между основанията за допускане на обжалването и основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поради това не може да се приеме за осъществено основното, общо основание за допускане на касационно обжалване на решението, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това е достатъчно за отказ от достъп до касация. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. К. не твърди, че въззивният съд е допуснал неточно прилагане на съответна правна норма, или, че са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по прилагането на закона. Не са изложени мотивирани доводи и по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителните постановки по приложение на процесуалния закон по т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение решение № 80 от 05.10.2011 г. по в.гр.д.№ 179/2011 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: