О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3256/2018 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., приподписана от адв. Д. С., против определение № 1921/19.06.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 2876/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 6957/26.03.2018 г. по гр.д. № 8166/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на родово компетентния Административен съд – София град.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
В изпълнение на дадени указания за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представена „молба – уточнение на касационните основания“. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка, без да е формулиран конкретен правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производство поради неподсъдност на спора, поради което и по аргумент от т. 9, б. „в“ на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 22 ГПК за отвод на членовете му.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд е счел, че определението на първоинстанционния съд, с което е прието, че спорът не е подсъден на гражданския съд, е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба е неоснователна. САС е посочил, че първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д. против ТД на НАП – [населено място], в която са наведени твърдения, че с постановление от 11.05.2010 г. са му били наложени предварителни обезпечителни мерки на основание на чл. 121, ал. 1 ДОПК в размер на 2 000 000 лв., включително възбрана на единствения му имот в [населено място] и запор на банкови сметки в 32 банки, в резултат на което е пропуснал да продаде имота си, да ползва кредитни линии от фирми. Претърпял е имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че твърденията на страната обуславят ангажирането на отговорността на държавата по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията и се реализира по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс. Съдът е достигнал до извод, че като е повдигнал служебно въпроса на кого е подведомствено заведеното дело, първоинстанционният съд законосъобразно е осъществил правомощията си и правилно е приел, че делото следва да бъде разгледано от Административен съд – София град.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Подведомствеността на съдилищата в българската правораздавателна система обхваща граждански, наказателни и административни дела. Критерий за разграничение между гражданските и административните е методът на регулиране на спорното правоотношение. Спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност и в случай че гражданският съд се произнесе по спор, който е родово компетентен на административния, постановеното съдебно решение ще подлежи на обезсилване като недопустимо, в какъвто смисъл е приетото в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд на Република България и общото събрание на съдиите на ГК и ТК на Върховния касационен съд. В настоящия случай се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от физическо лице в резултат от незаконосъобразна дейност на административен орган, поради което правилно и законосъобразно гражданският съд е осъществил правомощията си да го изпрати за разглеждане на административния съд.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Освен това в изложението са преповторени съжденията и оплакванията, съдържащи се в частната касационна жалба. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не са посочени никакви актове, които да попадат в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито се съдържа обосноваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1921/19.06.2018 г. по възз.ч.гр.д № 2876/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: