О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 28.07.2009 г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 451/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” О. , гр. С. срещу решение № 190 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 1648/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 4 състав решение от 07.05.2008 г. по ф. д. № 34/2006 г., е уважен предявеният от Г. Д. , гражданин на Грузия, иск по чл. 74 ТЗ, като са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в същото търговско дружество, проведено на 01.12.2005 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради това, че искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ е предявен след предвидения в закона преклузивен 14-дневен срок. Развити са подробни съображения срещу направения от решаващия състав обратен извод – за спазване на срока, като се твърди, че същият е в противоречие с представените по делото доказателства, установяващи категорично получаване на поканата за процесното общо събрание от пълномощника на съдружника-ищец и единствен негов съдебен адрес в България – а. Г. К. на датата 23.11.2005 г., както и уведомяването на същото лице за взетите от процесното общо събрание решения на датата 13.12.2005 г. Несъгласие е изразено и с приетото от въззивния съд относно обема на представителната власт на а. Г. К. , очертан в представеното нотариално пълномощно № 1* от 29.10.2005 г., като се твърди, че същата включва и правото на пълномощника да получава от името на представлявания съдружник покана за провеждане на общо събрание, респ. уведомление за взетите от общото събрание решения.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на постоянната практика на Върховен касационен съд, без обаче да уточнява въпроса, чието решаване е обусловило изхода на конкретния спор. В подкрепа на това свое становище представя: решение № 554 от 14.10.2008 г. по т. д. № 254/2008 г. на І т. о. и три определения на Търговска колегия на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК – определение № 391 от 20.11.2008 г. по т. д. № 290/2008 г. на ІІ т. о.; определение № 161 от 02.12.2008 г. по т. д. № 638/2008 г. на І т. о. и определение № 201 от 15.12.2008 г. по т. д. № 382/2008 г. на І т. о.
Ответникът по касация – Г. Д. , грузински гражданин, чрез процесуалния си пълномощник а. Г. К. – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, развити в изложението по чл. 284 ГПК, представено с отговора на касационната жалба от 11.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение на Софийски градски съд и да уважи иска на Г. Д. за отмяна решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество „Д” О. , гр. С., проведено на 01.12.2005 г., въззивният съд е приел, че същото е свикано в нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ и на чл. 21 от Дружествения договор, тъй като поканата за събранието не е връчена на съдружника по предвидения в закона и договора ред. Този извод е направен с оглед обема на представителната власт на упълномощения от съдружника а. Г. К. , като е преценено, че в нея не са включени правомощия, даващи право на пълномощника да приема волеизявления от страна на дружеството-ответник или от страна на другия съдружник, каквото изявление представлява и поканата за свикване на процесното общо събрание.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Изцяло неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на Върховен касационен съд по приложение на императивната разпоредба на 139, ал. 1 ТЗ за редовността на свикването на общото събрание на съдружниците, имаща пряко отношение и към преценката за спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на иск за отмяната на взетите от общото събрание решения, което именно следва да се счете като въпрос, имащ значение за изхода на конкретния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, въззивният съд е преценил, че е налице ненадлежно уведомяване на съдружника-ищец за процесното общо събрание поради това, че поканата за същото е връчена на лице, което не е упълномощено за извършването на такова действие. Изводите на решаващия съдебен състав в тази насока са резултат от конкретната преценка на фактическия и доказателствен материал по спора. Не може да се приеме, че същите противоречат на представеното от касатора решение № 554 от 14.10.2008 г. по т. д. № 254/2008 г. на ВКС, І т. о. Между делото, по което е постановено цитираното решение, и настоящото дело не е налице идентичност, тъй като в посочения съдебен акт основният спорен въпрос е свързан не с връчването на поканата за общото събрание на пълномощник на съдружника, а с момента, в който съдружникът-ищец е узнал лично за взетите от общото събрание решения и по-конкретно – дали прочитането от него на регистърното решение за вписване на оспорените решения е равнозначно на узнаване на същите по смисъла на чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Що се отнася до приложените три определения на ВКС, Търговска колегия, доколкото са постановени в производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване, а не съдържат произнасяне по същество, същите не се включват в понятието „практика на Върховен касационен съд” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поради това изобщо не подлежат на обсъждане.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства за действително направени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 190 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 1648/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: