О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 17.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6174/2015 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11369/21.8.2015 г., подадена от адв. В. Л. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №1531/10.7.2014 г. по гр.д.№4933/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1827/18.3.2014 г. по гр.д.№17309/2011 г. по описа на Софийския градски съд, 1-2 състав с което е уважен предявеният от Д. Ж. Б. от [населено място], област Б., против В. ****“ О. – С., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, за сумата 48520 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.6.2011 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 10646 лева.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай ищецът е ответникът са субекти по материалноправно облигационно правоотношение, възникнало от предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имот, като договорът е валиден и представлява източник на права и задължения за ответника, независимо от обстоятелството, че П. А. не е била надлежно упълномощена от двамата управители, тъй като последните, на проведената през месец юли 2010 г. среща с купувача, при която са узнали за извършените действия не са се противопоставили и на практика са ги потвърдили –чл. 301 от ТЗ.
Прието е също така, че събраните доказателства установяват наличието и на други предварителни договори, сключени от А. без представителна власт, които са потвърдени от дружеството, макар и с подписа само на единия управител и сключени след това окончателни договори в предвидената форма по чл. 18 от ЗЗД.
Прието е и, че по сключения предварителен договор ищецът е заплатил част от продажната цена, възлизаща на сумата от 48520 /четиридесет и осем хиляди петстотин и двадесет/ евро, като сключването на окончателен договор е било невъзможно, тъй като имотът е продаден на трето лице, а предварителния договор е развален, тъй като с исковата молба е направено изрично изявление за разваляне, поради виновно неизпълнение на поетото от продавача задължение да прехвърли правото на собственост върху процесния имот.
Въз основа изложеното Софийският апелативен съд е стигнал до крайния извод, че с оглед на установеното даване на посочената парична сума на ответника и последващото отпадане на основанието /развалянето на правоотношението/ предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер от 48520 лв., като се присъди законната лихва, считано от 29.06.2011 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Има ли основание за прилагане на презумпцията, установена в чл.301 ТЗ, когато търговецът се представлява съвместно от две лица, но само едното от тях се е противопоставило на извършените действия без представителна власт веднага след тяхното узнаване ?; 2.Какво следва да съдържа узнаването от търговеца по смисъла на чл.310 ТЗ досежно действията, извършени от трето лице без представителна власт ?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да направи доклад по чл.146 ГПК, ако такъв не е направен от първоинстанционния съд ?,; 4. Считат ли се за осъществени твърдените факти, ако страната, която се позовава на тях, не е изпълнила задължението си да ги докаже ?, и 5. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка и да даде отговор на наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Представят се решения на ВКС Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Д. Ж. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първия и втория от поставените въпроси, макар и да са изложени съображения във връзка с разпоредбата на чл.301 ТЗ, въззивната инстанция няма изводи, които да са относими към тях.
По третия от поставените въпроси би бил относим само в случай, че е било налице оплакване във въззивната жалба. Настоящият състав на ВКС, IV г.о., обаче не констатира такова оплакване да е било направено.
По четвъртия от поставените въпроси също не са налице изводи в решението на САС, а и във въззивната жалба не са направени оплаквания в посочения смисъл.
По петия от поставените въпроси не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като САС е изложил, макар и лаконично, своята преценка по спора и е дал отговор на доводите на ответника, наведени във въззивната жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1531/10.7.2014 г. по гр.д.№4933/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав, по касационна жалба, вх.№11369/21.8.2015 г., подадена от адв. В. Л. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: