О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 19.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7335 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1024 от 28.05.2013г. по гр.д. № 4747/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.11.2011г. по гр.д. № 4730/2008г. на Софийски градски съд, І-15 състав. С него е отхвърлен предявения от М. В. Д. и Т. В. Ц., като наследници на Г. С. Д., иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване по отношение на С. Т. К, Т. Т. К, С. И. К, Л. И. С., Д. Т. Д., И. Т. Д., М. А. Ш. и С. А. Т., че към момента на кооперирането наследодателят на ищците е бил собственик по наследство и давностно владение на нива с площ 15 170 кв.м. в землището на [населено място], местн.”Г.”, представляваща имот пл.№ 1243 по кадастралния план на селото.
Касационната жалба е подадена от Т. В. Ц. чрез пълномощника адв. Г.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса: нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или въобще липсват. Сочи практика на ВКС. Поставя се и въпроса дали въззивният съд е длъжен да извърши доклад когато първоинстанционния не е извършил такъв или извършеният не отговаря на изискванията на чл. 145 ГПК. Също се сочи практика.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ предявен от М. Д. и Т. Ц. като наследници на Г. С. Д., който е притежавал 15 дка нива в землището на София, м.”Д, м.”Г.”. Твърдят, че собствеността е придобита по наследство и давностно владение съгласно нотариален акт за обстоятелствена проверка от 1911г. В подаденото заявление за възстановяване правото на собственост имотът е посочен като нива в м. „Т” в [населено място] и за доказване на собствеността е представена клетвена декларация на заявителката Й. Г. Д..
Ответниците са наследници на И. С. Д. – брат на Г. Д.. С решение на ПК-Студентска от 1993г. правото на собственост върху нива от 15 310 кв.м. в м. „С.” /”А.”/, съставляваща имот пл. № 1243 по кадастрален план от 1939г. е възстановено на наследниците на С. И. К. /по твърдения на ответниците С. К. е син на И. С. Д./. Правото на собственост е доказано с договор за покупко-продажба от 1943г.
Съдът е намерил за недоказано, че имотът е принадлежал на наследодателя Г. С. Д.. По делото не е представен нотариалния акт, на който се позовават ищците, нито са събрани други доказателства за твърдяното придобивно основание – наследство и давностно владение. Липсват и доказателства, че наименованията „Г.”, „Т”, „А.” и „С.” са на една и съща местност.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По правния въпрос: нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или въобще липсват, касаторът се позовава на противоречие с Решение № 248 от 11.06.2012г. по гр.д. № 572/2011г. на ІVг.о. В решението са посочени основанията, обуславящи нищожност на съдебния акт, като изрично е изтъкнато, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. При това разрешение липсва противоречие с обжалвания акт, в който съдът е обсъдил събраните доказателства и е изложил мотиви за неоснователност на иска. Доколкото представените доказателства не са многобройни, а и част от тях не са приети поради забраната на чл. 266, ал.1 ГПК, то и мотивите на съда не са обширни, а се свеждат до извод за недоказаност на правнорелевантни обстоятелства.
По втория правен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада е образувано тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС и с т.2 на Решение №1/2013г. от 09.12.2013г. е даден следния отговор на въпроса: „Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”. В настоящия случай първоинстанционното решение е било обжалвано от ищцата М. Д., но не и от ищцата Т. Ц. /сега касатор/ . В жалбата е наведен довод, че съдът не е дал възможност на ищците да вземат становище по доклада и по отношение на указанията с него във връзка с разпределение на доказателствената тежест. По тези доводи въззивният съд е постановил нарочно определение от 18.01.2013г., с което е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и ищците са имали възможност да вземат становище по доклада и да ангажират доказателства, което не са сторили. При това положение липсва противоречие с тълкувателния акт.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1024 от 28.05.2013г. по гр.д. № 4747/2012г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Т. В. Ц. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: