О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 03.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6601 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от И. К. К., чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 1427/14.07.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 521/2014 г. в частта, с която е отхвърлен частичния иск за сумата от 6740 лв., предявен от [фирма], [населено място], против Г. Й. А. – неотчетени парични средства
Излага доводи за неправилност. Моли да отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на иска, както и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
[фирма], [населено място], представлявано от И. К. К., е предявил в евентуалност частичен иск за сумата 6740 лв. против Г. Й. А.. Твърди, че исковата сума е разликата между получените парични средства от А. за осъществяване на командировки и отчетите му.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, отхвърлил иска като недоказан.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с твърдение, че въззивният съд, в противоречие със задължителна съдебна практика, е дал разрешение на следните правни въпроси: допустимо ли е цялостно препращане към мотивите на първоинстанционното решение, без въззивният съд да изложи свои, чрез които да отговори на оплакванията във въззивната жалба; следва ли въззивната инстанция да разгледа, обсъди и прецени представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора, а ако ги приеме за неотносими, следва ли да се мотивира; може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и е направено в тази връзка оплакване във въззивната жалба.
В изложението се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ за допускане на касационно обжалване по въпроса – представляват ли първични счетоводни отчети неподписаните, но с установено по делото авторство, отчети на международния шофьор.
Поддържаното от касатора противоречие по приложението на чл. 272 ГПК между постановеното от въззивния съд и цитираната съдебна практика, не се установява. Разпоредбата на чл. 272 ГПК дава възможност на въззивния съд да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция, като по този начин възприема обосновката на първостепенния съд, неговите фактически и правни заключения. По този начин въззивният съд е освободен от задължението да анализира сам относимите към даден факт доказателства и да излага подробни съображения по тълкуване на приложимите правни норми. Ясно е, също така, че втората инстанция не действа като контролно-отменителна /дали едно разрешение на първостепенния съд е правилно или не, обосновани ли са заключенията му/, а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. В този смисъл въззивният съд не коментира евентуални пороци на първоинстанционното решение, а в рамките на предмета на въззивното дело, очертан с въззивната жалба и отговора към нея, евентуално поправя, допълва съображения по фактите и правото, съответно извършва сам и по този начин поправя порочни процесуални действия на първостепенния съд. В случая, следва да се отбележи, че основно съдържанието на въззивната жалба, подадена от [фирма], Пловдив по характера си е интерпретация на фактите и правните последици от тях според страната – работодател, с оплаквания за необоснованост в изводите на първата инстанция. Както стана ясно, въззивният съд, който е втори по ред съд по съществото на спора, не излага съображения в своето решение дали това на първата инстанция е обосновано или не, а сам се произнася по спора, като в хипотезата на чл. 272 ГПК е допустимо да се ползва изцяло от съображенията на първостепенния съд.
Следващите процесуалноправни въпроси – за задължението на въззивния съд да обсъди събраните пред него доказателства, както и служебно да събере такива, а също и да обоснове решението на всички относими и допустими доказателства по делото, са въпроси, неотносими към предмета на въззивното производство. Нови доказателства не са допуснати и събрани от окръжния съд, а няма основания да се допуска служебно експертиза, оглед или свидетелстване. Съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства, като, препращайки към мотивите на първата инстанция, ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение. Страната е искала допускане на съдебна експертиза във въззивното производство, но доказателственото искане е отхвърлено, защото по въпроса е била изготвено и изслушано заключение на съдебен експерт в първа инстанция, което не е било оспорено от страната.
Разглеждането на последния въпрос не се налага с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Няма никакво съмнение, че счетоводните отчети са частни свидетелстващи документи и като такива се ползват с доказателствената сила, определена им в закона. Както всички частни свидетелстващи документи, те могат да са подписани и неподписани, като доказателственото им значение не е по-различно само поради това, че са отчети на международен шофьор.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1427/14.07.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 521/2014 г. в частта, с която е отхвърлен частичния иск за сумата от 6740 лв., предявен от [фирма], [населено място] против Г. Й. А. – неотчетени парични средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: