3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№465
София, 11.06. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 531 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 986 от 07.11.2010 год. по гр.д.№ 314/2010 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение въззивният съд е отменил частично отхвърлителното решение от 17.02.2010 год. по гр.д.№ 2348/2007 год. на Софийски градски съд и е уважил частично предявените от Л. Х. Р., И. Ж. Р. и Е. Ж. Р. субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за присъждане обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Ж. Р., починал на 26.04.2004 год. Счел е искът на Л. Р. за основателен до размера на 32248.79 лв., а исковете на И. Р. и на Е. Р. – за основателни до размера на 22849.79 лв. за всеки един от тях.
Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 26.04.2004 год., настъпило по вина на К. Сакънтиев правоспособен водач на л.а.”ВАЗ-2109” е починала Ж. Р. – съпруг на Л. Р. и баща на И. и Е. Радеви. По отношение на Сакънтиев е налице приключило наказателно производство в рамките на което наследниците на Р. са предявили граждански искове – обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на наследодателя. Тези искове са били уважени както следва: за Л. Р. – 30000 лв. и за Е. и И. Радеви – по 20000 лв. Установено е, че има образувано изпълнително производство срещу делинквента Сакънтиев по което има плащане до размера на 24464.87 лв.
Предмет на настоящето производство са субективно съединените искове, насочени срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил – ЗК [фирма].
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото вече е ангажирана отговорността на прекия причинител на вредата исковете срещу застрахователя ЗК [фирма] са неоснователни. Въззивният съд е счел, че няма пречка да бъде предявен иск срещу застрахователя, като от обезщетението следва да бъдат приспаднати сумите, платени от делинквента, поради което е отменил частично първоинстанционния акт и е присъдил обезщетения в посочения по-горе размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на конкуренция на притезания – искове с правно основание чл.45 ЗЗД предявени и уважени срещу делинквента и искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ, предявени срещу застрахователя
Посоченият въпрос, касаторът свързва с основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Решение № 82/07.07.2009 год. по т.д.№ 28/2009 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Становището на настоящият съдебен състав по допускането на касационен контрол произтича от следното:
Производството е било спряно на основание чл.229 ал.4 ГПК до приключването на ТД № 1/2010 год. на ОСТК. Решението по тълкувателното дело е обявено на 06.06.2012 год., поради което и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото е възобновено служебно.
С ТР № 2/06.06.2012 год. по т.д.№ 1/2010 год. ОСГТК на ВКС прие, че: 1./ При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”; 2./ Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.
Въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Разноски от ответниците не са претендирани и не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 986 от 07.11.2010 год. по гр.д.№ 314/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.