4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 25.09.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3032 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. А. и Т. З. М.-А. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 20.11.2014г. по в.гр.д.№761/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което три от процесните имоти, находящи се в землището на [населено място], а именно нива от 7.001 дка, ІІ категория, находяща се в м.”Р.”, съставляваща имот №012001; нива от 50,8 дка, ІІ категория, находяща се в м.”Р., съставляваща имот №023001 и нива от 9.01 дка, ІІІ категория, находяща се в м.”Османци”, съставляваща имот №037002 са допуснати до делба само между съделителите Т. С. В., Д. Т. В., А. М. А., Й. А. М., Р. А. М., М. А. Я., Х. А. М., Йота Р. Я., К. Н. П., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Я. В. М. и К. Ц. М., като И. А. А. и Т. З. М.-А. не са допуснати до участие в делбата, т.е. по отношение на тях искът за делба е отхвърлен.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос по кой ред от ГПК следва да се развие въззивното производство и по кои процесуални разпоредби, относно действието във времето на нормите на ГПК от 1951г./отм./ и на ГПК от 2007г., ако искът за делба е предявен преди влизането на сега действащия ГПК в сила и всички съдопроизводствени действия пред първоинстанционния съд са извършвани по реда на ГПК/отм./. Касаторите поставят и въпроса за правното действие на договор за продажба на наследствени права, сключен преди възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК адв.Т.Д. от ПАК, назначена от съда за особен представител на съделителя Х. А. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира да й бъде определено възнаграждение като особен представител.
Останалите съделители не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На 10.10.2007г. пред Районен съд-Кнежа е предявен е иск за делба на земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на П. И. Р. /Л./ по реда на ЗСПЗЗ с решение от 09.10.1996г.
За да достигне до извода, че И. А. А. и Т. З. М.-А. не притежават право на собственост върху процесните земеделски земи, поради което и не следва да участват във фазата по извършването на делбата, въззивният съд е приел, че сключеният на 25.08.2006г. договор за продажба /н.а.№167/2006г./ не е произвел вещнопрехвърлителен ефект, тъй като продавачите С. Х. П., И. Г. А. и М. Г. П. към момента на сключването му не са притежавали право на собственост върху тези земи. По отношение на С. Х. П. е прието, че няма качеството наследник на общия наследодател П. И. Р., респ. на неговия син И. П. И., тъй като е преживяла съпруга на Г. И. П., син на И. П. И., като Г. И. П. е починал преди своя баща и съответно неговата преживяла съпруга няма качеството “наследник по право на заместване”. По отношение на И. Г. А. и М. Г. П. е прието, че са се разпоредили с придобитите по реда на ЗСПЗЗ наследствени права с договор за продажба на наследство, сключен на 28.02.2001г. в полза на Я. В. М.. За неоснователни са приети доводите във въззивната жалба, че прехвърлителният ефект на договора за продажба на наследство не обхваща правото на собственост върху имотите, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ по съображения, че това разпоредително действие е извършено след възстановяване на собствеността.
Изложени са съображения, че сключеният на 25.08.2006г. договор за покупко-продажба не е нищожен, но въпреки това купувачите не са придобили право на собственост върху процесните земеделски земи, тъй като продавачите не са притежавали такива права към момента на сключването му.
Съдопроизводствените действия пред въззивния съд са извършвани по реда на сега действащия ГПК, въпреки че исковата молба за делба е постъпила в регистратурата на Районен съд-Кнежа на 10.10.2007г.
В представеното с изложението решение №168/02.08.2013г., постановено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на ІV ГО на ВКС по гр.д.№580/2012г. е прието, че гражданските дела, образувани по искови молби, подадени преди 01.03.2008г., т.е. преди датата на влизане в сила на новия ГПК, се разглеждат както от първоинстанционния, така и от въззивния съд по реда на отменения ГПК от 1952г. Прието е обаче, че разглеждането на дело, образувано по искова молба, подадена преди 01.03.2008г. по реда на сега действащия ГПК съставлява съществено процесуално нарушение само ако въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по своевременно направените оспорвания на доказателства, не е допуснал и събрал доказателствата, поискани с въззивната жалба и отговора към нея, т.е. ако не е повторил опорочените, респ. не е извърши неизвършените от първоинстанционния съд дължими съдопроизводствени действия, не е допуснал поискани от страните доказателства, които се отнасят не само до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и такива, които страната е могла да посочи пред първоинстанционния съд, но не е направила това поради виновното си процесуално поведение, както и ако е приключил устните състезания и е постановил решението си при ненапълно изяснено дело.
В настоящия случай в производството пред въззивния съд не са правени искания за събиране на доказателства, не са навеждани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със събиране на доказателства и всички наведени във въззивната жалба доводи са обсъдени от съда. Поради това следва да се приеме, че поставеният от касаторите процесуално-правен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /не е налице идентитет по отношение на съдопроизводствените действия по събиране и обсъждане на доказателства и доводи в производството по в.гр.д.№761/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен и онези, които тричленният състав на ІV ГО на ВКС е обсъждал при постановяване на решение №168/02.08.2013г. по гр.д.№580/2012г./, поради което и следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос за правното действие на договора за продажба на наследствени права също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в настоящия случай този договор е сключен след влизане в сила на решението, с което правото на собственост върху процесните земеделски земи е било възстановено.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На адв.Т. Д., назначена за особен представител на съделителя Х. А., следва да бъде определено възнаграждение в размер на 500лв. за изготвяне на отговор по касационна жалба /чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения/. И тъй като депозит за възнаграждението на особения представител не е бил предварително внесен от касаторите, същите следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.Т. Д. така определената сума.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.11.2014г. по в.гр.д.№761/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Т. Д. от ПАК в качеството й на назначен от съда особен представител на съделителя Х. А. възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500лв.
ОСЪЖДА И. А. А. от [населено място],[жк], ет.11, ап.45, ЕГН [ЕГН] и Т. З. М.-А. от [населено място],[жк], ет.11, ап.45, ЕГН [ЕГН] да заплатят на адв.Т. Д. от ПАК сумата 500лв./петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в качеството й на особен представител на Х. А. М., ответник по подадената от И. А. А. и Т. З. М.-А. касационна жалба с вх.№13481/28.12.2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: