О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№465
гр. София, 16.06.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.05, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2987/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2438 от 29.12.2014 г. постановено по гр.д. № 4070/ 14 на САС, подадени от всяка една от страните по спора: Е. К. Т.-Т.-ищец по прекия иск срещу застрахователя за обезщетяване на претърпени от ПТП неимуществени вреди и от ЗД [фирма] като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. От страна на първата посоченото въззивно решение се обжалва в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й за разликата между 50 000 лева и общопретендираните 75 000 лева, а от страна на жалбоподателя-застраховател в уважената част от 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. И двамата касатори навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди-претърпени от ищцата болки и страдания и необоснованост на обжалваното решение в съответните части, предмет на касационните жалби. Претендират и присъждате на разноските в съответната част.
В изложенията от всеки един от касаторите на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на база данните от НАХД №3791/13 на РС-София и от заключението САТЕ, че на 01.11.2012 г. в [населено място] вследствие на ПТП, виновно причинено от страна на водача на л.а. „БМВ Х 6“ с ДК [рег.номер на МПС] , управлявано от З. Д. Хрусафов, поради нарушение на правилата за движение` са причинени травматичните увреждания на ищцата, която се е намирала в спрян лек автомобил . Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото. На базата на констатациите в заключението на приетата медицинска експертиза става ясно, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване на две места на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на палеца на дясната ръка множество кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото. Лечебно-възстановителният период на споменатите травми е приключил в срок около шест месеца.Счупването е частично зараснало, но пострадалата продължава да има болки и ограничения в движението на крайника. Налице е белег в областта на лявата мишница вследствие на извършената оперативна намеса. На база изложеното е определена общата сума за обезщетяване-на болките и страданията до пълния предявен размер от 50 000 лева, като искът е отхвърлен за разликата до 75 000 лева. Счетено е за доказано и наличието на редовно сключена застраховка ГО на водача на МПС по отношение на управляваното от делинквента МПС в ответното застрахователно дружество, доколкото съответната полица фигурира описана в ИЦ при ГФ по чл.292 КЗ-отм..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите не сочат конкретни правни въпроси от значение за спора. Вместо това навеждат повторно оплакванията изложени в самата касационна жалба: от страна на пострадалата ищца-за занижаване на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, а от застрахователя за недоказаност на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на МПС и за завишаване на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, до който искът срещу него е уважен.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация.
Следователно не е налице основание за допускане до касация и по двете касационни жалби. С оглед на това няма и основание за присъждане на съдебни разноски в полза на касаторите.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2438 от 29.12.2014 г. постановено по гр.д. № 4070/ 14 на САС .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.