О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София,25.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4355/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11910/26.7.2016 г., подадена от ответницата по исковата молба Р. И. К., приподписана от адв. Д. К., против въззивно решение №VI-17/24.6.2016 г. по гр.д.№1606/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., шести въззивен състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е обезсилила изцяло решение №59/22.6.2015 г. по гр.д.№110/2015 г. по описа на Царевския районен съд, с което е отхвърлена исковата претенция на С. С. Т. от [населено място] против Р. И. К. от [населено място], за приемане за установено между страните, че договор за продажба на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. последно, във връзка с чл.17 ЗЗД, чл.26, ал.1, във връзка с чл.152 и чл.209 ЗЗД.
Въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че районният съд е постановил недопустимо решение.
Прието е, че първата инстанция е дала правилна правна квалификация на предявения иск за прогласяване на процесната сделка за нищожна поради персонална симулация- чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, макар да не е съобразено, че е предявен и иск за разкриване на тази симулация, който е отделен- иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД. Прието е също така, че вместо това съдът ги е разгледал като един иск, по който е формирал изводи за неоснователност, но в мотивите на съдебния акт няма произнасяне по искането за разкриване на симулацията. Установено е, че доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания на въззивницата за това, че липсва произнасяне на съда по иска за разкриване на персоналната симулация, въззивната инстанция не би могла да го разгледа служебно.
Освен това въззивният съд е приел, че между трите предявени по делото иска съществува взаимна обусловеност, тъй като се иска установяване нишожността на процесната продажба като сключена с подставено лице ( иск по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД); разкриването на действителния купувач по нея (иск по чл.17, ал.1 ЗЗД); установяването на договор за заем между действителния купувач и трето за делото лице (което е допуснато до разпит в качеството на свидетел) във връзка с третия иск- за установяване нищожността на процесната продажба като сключена при заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД)- с цел да се заобиколи забраната на чл.152 ЗЗД, защото в него се уговаря предварителен начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона и в заобикаляне на разпоредбата на чл.209 ЗЗД, която предвижда недействителност на продажбата с уговорката за обратно изкупуване. Поради това окръжният съд е приел, че като страна по делото следва участва и сочения за действителен купувач на процесния имот по атакуваната сделка П. К., и макар в обстоятелствената част на исковата молба да са изложени обстоятелства, които го определят като надлежна страна по исковете, същият не е бил конституиран като ответник. Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК въззивната инстанция е обезсилила решението на Царевския районен съд като недопустимо и е постановила връщане на делото на първоинстанционния съд, за разглеждане от нов състав, като се е позовала на задължителните указания на ВКС- ТР №1/2013г. от 09.12.2013г., т.5 по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: .Какъв е правният интерес на С. Т. от завеждане на претенцията против праводателя на Н. Ш. ?, Какво би постигнала в отношенията си със съдебно признатия собственик Н. Ш., в случай на уважаване на исковете по настоящото дело ?, 2.Допустимо ли е обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, иск по чл.17, ал.1, ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, предявени срещу купувача по атакуваната сделка ? Взаимно обусловени ли са исковете по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД и в какво съотношение(обуславящ-обусловен) ?, 3. Разполага ли ищецът с правен интерес от предявяване на иск по чл.17, ал.1 ЗЗД при положение, че не е страна по прикритата сделка ? Кои са надлежните страни по иск с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД ?, 4. Чие е задължението за определяне на правната квалификация на иска и въз основа на какво се определя ?, и 5. Допустимо ли е с уточняваща молба след получаване на определението на съда по чл.140 ГПК да се иска разкриване на персонална симулация ?
Като основания за допускане на обжалваните решения до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответницата по касация С. С. Т. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следните съображения:
Първият от поставените въпроси е фактически, тъй като визира конкретни лица и страни по настоящото дело и по друг спор, приключил с влязло в сила решение.
Останалите въпроси са бланкетни, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими, въпреки многобройните цитирани и представени с изложението съдебни актове на ВКС. Освен това по петия от въпросите липсват изводи на въззивната инстанция, а и в отговора си по въззивната жалба касационната жалбоподателка в настоящото производство не е възразила срещу извършените съдопроизводствени действия на първата инстанция, съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 на ВКС ОСГТК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VI-17/24.6.2016 г. по гр.д.№1606/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., шести въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: