2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1447/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. В. Д. против решение № 388 от 11. 07. 2011 г. по в. гр. д. № 616/2011 г. на Русенския окръжен съд, потвърждаващо решение № 732 от 15. 04. 2011 г. по гр. д. № 10304/2010 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. В. Д. против Е. П. Я. иск за прогласяване нищожността на решение № 338 от 23. 10. 1989 г. по гр. д. № 457/1989 г. на Русенския окръжен съд. Сочи се неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима.
Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулиране на правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в отклонение от съдебната практика и разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи ново обстоятелство /невъведено с исковата молба/, което според него представлява основание за нищожност на съдебното решение – липса на задължителен реквизит на решението /на указание, сочещо подлежи ли същото на обжалване и в какъв срок/. Излага се и доводи за порочност на решението поради постановяването му при непълнота на доказателствата и от членове на състава, по отношение на които е било налице основание за отвод предвид участието им като съдии по други дела на ищеца със същия предмет, които доводи всъщност представляват касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, неподлежащи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. А и в случая позоваването на касатора на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е формално – без да се сочи и доказва противоречива съдебна практика и да се обосновава с какво разглеждането на даден правен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба не претендира разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 616/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: