О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№466
Гр. София, 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 466/2010 г
Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Ф. и К. Д. Ф., и двамата от[населено място], срещу разпореждане № 3572 от 21.09.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 3555 от 26.07.2010 г. срещу въззивното решение № 321 от 22.06.2010 г. по в.гр.д.№ 411/2010 г. Поддържа се, че частните жалбоподатели са изпълнили указанията на въззивния съд, като с молба подробно и изчерпателно са изложили касационните основания и са изтъкнали пороците на въззивното решение.
Ответниците по частната жалба Б. Д. А. и Н. Л. А. от[населено място] са на становище, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 03.09.2010 г. Пазарджишкият окръжен съд е оставил без движение касационната жалба, като е дал едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбоподателите да я приведат „в съответствие с изискванията на чл.284, ал. 3, т.1 ГПК-да се посочи точно и мотивирано изложение на касационните основания, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК: да се посочи и обоснове материалноправният или процесуален въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационно обжалване; да се посочат и обосноват предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – а именно да се посочи и обоснове противоречивата съдебна практика. Разпореждането съдържа и предупреждение, че в противен случай, касационната жалба ще бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Препис от разпореждането от 03.09.2010 г. жалбоподателите са получили на 14.09.2010 г.
С молба вх. № 4146 от 20.09.2010 г. жалбоподателите са заявили, че правниат въпрос от значение за изхода на делото в случая е „дали ищците Б. А. и Н. А. са собственици на процесния имот, като се имат предвид събраните по делото доказателства, както и от друга страна дали ангажираните от наша страна доказателства установяват правото ни на собственост…”. Посочили са по-нататък, че въззивният съд необосновано е кредитирал едни и същевременно игнорирал други доказателства, като според жалбоподателите „не би следвало писмени доказателства, издадени от компетентни органи в хода на една или друга нормативно уредена процедура да бъдат пренебрегвани с мотив, че същите не удостоверявали действителното фактическо положение”. Молбата съдържа още и твърдения, че доказателствената сила на нотариален акт № 161/1999 г. не е била оборена; че ангажираните от ищците доказателства съвсем не са били достатъчни, за да се направи извод за правото на собственост върху имота и че инстанциите по съществото на спора не са взели предвид възраженията на ответниците-жалбоподатели „…и в съвкупност всички други пропуски от тяхна страна се произнесоха по въпроса за собствеността на имота, обусловил в крайна сметка изхода на делото”.
Както в касационната жалба с вх. № 3555 от 26.07.2010 г., така и в писмената молба с вх. № 4146 от 20.09.2010 г. не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или да са противоречиво разрешавани от съдилищата или които въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Жалбата и молбата от 20.09.2010 г. съдържат единствено оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и изложение за наличието на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, каквото изложение задължително се представя като реквизит на касационната жалба съобразно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърдението, че е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос, правилното решаване на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да е бил формулиран такъв въпрос, без да е посочена противоречива практика на съдилищата и без да е направен дори опит да се обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, не би могло да се квалифицира като изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Оплакванията срещу правилността на въззивното решение засягат единствено производството по конкретната касационна жалба, като допускането на касационно обжалване, без да е налице обосновано твърдение за наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, с нищо не би подпомогнало развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в нормативната уредба.
Като не са изпълнили в дадения им срок указанията на въззивния съд да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като не са обективирали такова изложение и с молбата от 20.09.2010 г. жалбоподателите не са отстранили нередовността на касационната жалба, което процесуално бездействие законосъобразно е санкционирано с връщане на жалбата на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3572 от 21.09.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната подадената от А. К. Ф. и К. Д. Ф. от[населено място], касационна жалба вх. № 3555 от 26.07.2010 г. срещу въззивното решение № 321 от 22.06.2010 г. по в.гр.д.№ 411/2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: