О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 10.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 251 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “П” АД, гр. К. срещу въззивното решение № 42/05.12.2008 г. по в. гр. д. № 477/2008 г. на С. окръжен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отменено първоинстанционното решение № 65 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 697/2007 г. на Районен съд гр. К. и е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. К. П., действаща в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № 7* иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 6 642,41 лв., съставляваща неоснователно събрана такса по изпълнително дело, с която се е обогатила.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, необсъждане на доводи на страните и отсъствие на мотиви, както и поради нарушения на материалния закон.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който има значение за точното прилагане на закона. Поддържа, че въпросът за тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 80 от Закона за частните съдебни изпълнители, във вр. с чл. 29 от Т. за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители е важен процесуалноправен въпрос, още повече, че в случая съдът е дължал произнасяне и по повод започнало изпълнително производство по ГПК /отм./. Според жалбоподателя, ЗЧСИ е сравнително нов /2005 г./, а при действие на ГПК /отм./ производствата приключвали до ниво окръжен съд и липсвала съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор заема становище за недопускането й, поради отсъствие на обосновка досежно съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение С. окръжен съд е приел, че искът, който той е квалифицирал с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е неоснователен, тъй като процесната сума е била събрана от длъжника по изпълнителното производство /ищец и жалбоподател/ като такса по т. 20 от Т. и тази сума 6 642,41 лв. е значително по-малка от действителната сума, която е следвало да бъде събрана /15 602,48 лв./.
Наистина въпросът за определянето на таксите по изпълнението и тяхното събиране от частните съдебни изпълнители би могло да се приеме, че е значим за конкретния случай, тъй като въз основа на него въззивният съд е извършил преценка и се е произнесъл по реда на чл. 208 ГПК с въззивното решение по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Но дори и при извод за обоснован общ критерий за допустимост на касационното обжалване по ал. 1 на чл. 280 от ГПК, не са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице така поддържаното от жалбоподателя основание – приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда и то в действителния неин обем, установен в хода на тълкуването. Или, чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго. Преценката предпоставя още, че този въпрос има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също така, че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
В Закона за частните съдебни изпълнители изрично е вменено в задължение на частния съдебен изпълнител за самото събиране на таксите да се изготвя сметка, която да се връчва на задълженото лице. Чл. 79 от ЗЧСИ достатъчно подробно регламентира изискванията за съдържанието на тази сметка и начина на пресмятане на субсидираните такси и пропорционалните такси за изпълнение.
Ето защо, бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 42/05.12. 2008 г. по гр. д. № 477/2008 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: