Определение №467 от 41082 по търг. дело №401/401 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
С.,22.06.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 401/2012г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат И. Т. от Пловдивска адвокатска колегия, като пълномощник на британските граждани Д. Алерстън и М. Б., срещу решение № 277 от 25.11.2011 г. по в. т. д. № 438/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 431 от 09.05.2011 г. по т. д. № 381/2010 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 09.11.2008 г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Касаторите считат, че началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество е определена неправилно, тъй като съдът е преценил като меродавен моментът на изискуемостта на първото ликвидно парично задължение по търговска сделка, както и обстоятелството, дали длъжникът осъществява финансова или друг вид търговска дейност. Поради това, моли за отмяна на въззивния акт и за определяне като начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006 г.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС /решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на І т. о.; решение № 549 от 27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на І т. о. и решение № 657 от 07.11.2006 г. по т. д. № 371/2006 г. на І т. о./ по отношение на въпроса: „Дали за определянето на датата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, е меродавно каква е водената от длъжника финансова политика или моментът на изискуемостта на първото ликвидно парично вземане от търговска сделка, или това е моментът, към който длъжникът е изпаднал в едно обективно, трайно влошено състояние, установено след анализ на събраните за това доказателства за размера на коефициентите на ликвидност и задлъжнялост, след изслушване на съдебно-икономическа експертиза”.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и всички останали молители физически и юридически лица – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], въззивната инстанция е преценила, че именно към м. ноември 2008 г. е настъпило началото на трайното състояние на неплатежоспособност на длъжника и доколкото липсват други обективни данни за по-ранна дата на неплатежоспособността, за такава следва да се приеме посочената от първоинстанционния съд дата 09.11.2008 г. Този извод е изграден въз основа на категоричните заключения на съдебно-счетоводната експертиза /единична, тройна и допълнителна/, според които, с оглед количествените характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи по неговите счетоводни данни, състоянието на неплатежоспособност е настъпило след 31.12.2008 г. При преценката на обективното икономическо състояние на дружеството-длъжник решаващият състав е съобразил обстоятелството, че в баланса за 2008 г. на същото не са отразени вземанията на молителите-британски граждани на обща стойност над два милиона лева, произтичащи от сключени предварителни договори, чиято изискуемост настъпва през м. ноември 2008 г. и че същите са отразени едва в баланса за 2009 г., от което произтича и драстичната разлика между установените коефициенти за обща ликвидност за 2008 г. – 3.6937 и за 2009 г. – 0.3108. Въззивният съд, обаче, е определил началната дата на неплатежоспособността, като е взел предвид и посочените краткосрочни задължения на търговското дружество.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значим за изхода на спора, поставеният от касаторите въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол. Преди всичко, следва да се отбележи като несъответстващо на мотивите на въззивния акт твърдението в касационната жалба, с което е аргументиран и подлежащият на преценка въпрос, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът е съобразил „водената от длъжника финансова политика и моментът на изискуемостта на първото ликвидно парично вземане от търговска сделка”. Такива съображения в мотивите на обжалваното решение изобщо не се съдържат. Напротив, изцяло в съответствие с трайната практика на ВКС, в т. ч. и цитираната и представена от самите касатори, решаващият състав е посочил изрично, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и с момента на спиране обслужването на задълженията, а не с оглед конкретно извършено плащане към отделен кредитор, респ. с оглед настъпили временни финансови затруднения през определени периоди от време. Именно общото обективно икономическо състояние на длъжника е взел предвид въззивният съд при определяне на датата на неплатежоспособност, като същевременно обаче е отчел и конкретните за случая факти и доказателства, свързани с момента на настъпване изискуемостта на вземанията на молителите, с оглед значимостта на същите за коефициентите за ликвидност. Следователно, изводът на въззивната инстанция относно момента, към който длъжникът вече е бил в трайна невъзможност да погасява с краткотрайните си активи своите изискуеми задължения, произтичащи от търговски сделки, е обусловен изцяло от възприемането на конкретната фактическа обстановка и от обсъждането на доказателствата по делото, което, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде предмет на производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 277 от 25.11.2011 г. по в. т. д. № 438/2011 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Определение №467 от 41082 по търг. дело №401/401 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
С.,22.06.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 401/2012г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат И. Т. от Пловдивска адвокатска колегия, като пълномощник на британските граждани Д. Алерстън и М. Б., срещу решение № 277 от 25.11.2011 г. по в. т. д. № 438/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 431 от 09.05.2011 г. по т. д. № 381/2010 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 09.11.2008 г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Касаторите считат, че началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество е определена неправилно, тъй като съдът е преценил като меродавен моментът на изискуемостта на първото ликвидно парично задължение по търговска сделка, както и обстоятелството, дали длъжникът осъществява финансова или друг вид търговска дейност. Поради това, моли за отмяна на въззивния акт и за определяне като начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006 г.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС /решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на І т. о.; решение № 549 от 27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на І т. о. и решение № 657 от 07.11.2006 г. по т. д. № 371/2006 г. на І т. о./ по отношение на въпроса: „Дали за определянето на датата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, е меродавно каква е водената от длъжника финансова политика или моментът на изискуемостта на първото ликвидно парично вземане от търговска сделка, или това е моментът, към който длъжникът е изпаднал в едно обективно, трайно влошено състояние, установено след анализ на събраните за това доказателства за размера на коефициентите на ликвидност и задлъжнялост, след изслушване на съдебно-икономическа експертиза”.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и всички останали молители физически и юридически лица – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], въззивната инстанция е преценила, че именно към м. ноември 2008 г. е настъпило началото на трайното състояние на неплатежоспособност на длъжника и доколкото липсват други обективни данни за по-ранна дата на неплатежоспособността, за такава следва да се приеме посочената от първоинстанционния съд дата 09.11.2008 г. Този извод е изграден въз основа на категоричните заключения на съдебно-счетоводната експертиза /единична, тройна и допълнителна/, според които, с оглед количествените характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи по неговите счетоводни данни, състоянието на неплатежоспособност е настъпило след 31.12.2008 г. При преценката на обективното икономическо състояние на дружеството-длъжник решаващият състав е съобразил обстоятелството, че в баланса за 2008 г. на същото не са отразени вземанията на молителите-британски граждани на обща стойност над два милиона лева, произтичащи от сключени предварителни договори, чиято изискуемост настъпва през м. ноември 2008 г. и че същите са отразени едва в баланса за 2009 г., от което произтича и драстичната разлика между установените коефициенти за обща ликвидност за 2008 г. – 3.6937 и за 2009 г. – 0.3108. Въззивният съд, обаче, е определил началната дата на неплатежоспособността, като е взел предвид и посочените краткосрочни задължения на търговското дружество.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значим за изхода на спора, поставеният от касаторите въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол. Преди всичко, следва да се отбележи като несъответстващо на мотивите на въззивния акт твърдението в касационната жалба, с което е аргументиран и подлежащият на преценка въпрос, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът е съобразил „водената от длъжника финансова политика и моментът на изискуемостта на първото ликвидно парично вземане от търговска сделка”. Такива съображения в мотивите на обжалваното решение изобщо не се съдържат. Напротив, изцяло в съответствие с трайната практика на ВКС, в т. ч. и цитираната и представена от самите касатори, решаващият състав е посочил изрично, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и с момента на спиране обслужването на задълженията, а не с оглед конкретно извършено плащане към отделен кредитор, респ. с оглед настъпили временни финансови затруднения през определени периоди от време. Именно общото обективно икономическо състояние на длъжника е взел предвид въззивният съд при определяне на датата на неплатежоспособност, като същевременно обаче е отчел и конкретните за случая факти и доказателства, свързани с момента на настъпване изискуемостта на вземанията на молителите, с оглед значимостта на същите за коефициентите за ликвидност. Следователно, изводът на въззивната инстанция относно момента, към който длъжникът вече е бил в трайна невъзможност да погасява с краткотрайните си активи своите изискуеми задължения, произтичащи от търговски сделки, е обусловен изцяло от възприемането на конкретната фактическа обстановка и от обсъждането на доказателствата по делото, което, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде предмет на производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 277 от 25.11.2011 г. по в. т. д. № 438/2011 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top