О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 10.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №251/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С. срещу решение №1857 от 16.11.2009г. по гр.дело № 1840/2009г. на Пловдивски окръжен съд , с което е изменено решение. № 1* от 20.05.2008г по гр.д 3073/2008г на Районен съд гр. П. на основание чл. 45 от ЗЗД е определен размера на обезщетение за неимуществени вреди . В жалбата се съдържа изложение по допускане на касационно обжалване ,в което се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед на това ,че в закона има празнота относно (уредбата на ) фактите по конкретния случай , а именно : след възприето от наказателния съд причиняване на тежка телесна повреда,за което е ангажирана наказателната отговорност на ответника- касатор ,в настоящия граждански процес е установено настъпило подобрение на здравето на ищеца , последният не е напълно сляп с едното око(тежка телесна повреда), а понастоящем има трайно отслабване на зрението (средна телесна повреда) . Според касатора съдът се е позовал на чл. 300 от ГПК вр. чл.383 от НПК неправилно ,с което е поставил въпрос за точното прилагане на закона.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК защитата на касатора поставя въпроса обезщетяване на реалната вреда и връзката му с наказателните квалификации на деянието по влязлата в сила присъда , но за да аргументира тезата си ,влага в обжалваното решение на ПОС съдържание , обратно на постановеното . Позовавайки се на чл. 300 от ГПК гражданският съд съответно е преценил , че не наказателно-правните квалификации на деянието са задължителни за него , а факта на извършването му. Преценил е , че същите нямат решаващо значение при установяване и определяне на неимуществената вреда по размер. Въззивният съд е съобразил именно установеното в гражданския процес здравословно състояние на пострадалия в неговата конкретна степен и доводът в изложението ,че съдът бил определил обезщетението по размер „като за тежка телесна повреда”по аргумент от чл. 300 ГПК , не се подкрепя от изрично изложените решаващи съображения на Пловдивски окръжен съд ,както от постановения осъдителен диспозитив на решението . В същия изрично е посочено , че пострадалият се обезщетява за средна телесна повреда ,довела до трайно намалено зрение , а не за пълна слепота на едното око .
Ето защо доводът за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона е неоснователен , приетото от въззивния съд по конкретното дело не поставя спорна проблематика по приложното поле на чл. 300 от ГПК , касационно обжалване не следва да се допуска по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №1857 от 16.11.2009г. по гр.дело № 1840/2009г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .