О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 10,07,2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 357 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” ЕООД срещу въззивното решение № 119 от 10.11.2008г. по гр.д. № 223/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 74/15.08.2008г. по т.д. № 628/2007г. на Бургаски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон /чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК, отм./, и незаконосъобразно – поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 26 ЗЗД/
Касаторът е обосновал допустимост на приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, посочени и приложени са: Решение № 30/21.02.2008 г. по гр. д. № 625/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 854/02.10.2008 г. по гр. д. № 2539/2007 г.; Решение № 508/25.11.1998 г. по гр. д. № 350/1998 г. на ГК на ВКС; Решение № 1561/27.12.1999 г. по гр. д. № 806/1999 г. на ІV г. о. на ВКС и Решение № 493/30.06.1999 г. по гр. д. № 273/1999 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът по жалбата – Н. К. в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. К. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване с оглед неговото приложно поле по следните съображения:
Според касатора, с обжалваното решение съставът на Бургаски апелативен съд се е произнесъл по “някои въпроси, свързани с нищожността на договорите при невъзможен предмет и при липса на съгласие“ и е постановил своя съдебен акт в отклонение на цитираната практика на ВКС. Поддържа се, че въззивният съд е приел, че в конкретния случай, договорът е нищожен поради липса на предмет, поради което не би могло да се претендира неустойка за твърдяно договорно неизпълнение, докато в трайната практика на ВКС била застъпена тезата, че след като предметът на договора е установим и волята на страните била да се постигне целта, то подобен договор не бил нищожен.
Макар значимият за делото правен въпрос да е формулиран твърде общо, безспорно е, че въпросът за това дали в конкретния случай процесният предварителен договор от 20.04.2007 г. за учредяване на вещно право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство е нищожен на посоченото в решението основание е важен, и този въпрос е предопределящ за изхода на правния спор относно евентуалната дължимост на неустойката по раздел ІІІ, чл. 8 от договора, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. За да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че не е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на двете физически лица, изразяващи се в задължение за учредяване право на строеж върху 47% от максималната разгърната застроена площ. Съдът е анализирал договорните уговорки и е приел, че за да се изпълни задължението за сключване на окончателния договор би следвало да се постигне съгласие по всички индивидуализиращи елементи от правото, което ще се прехвърля, тъй като страните са предвидили, че след изготвяне на идеен проект е следвало същият да бъде одобрен от прехвърлителите, след което да се подпише анекс, съгласно т. 2,3. Именно с този анекс е следвало да се конкретизира правото на строеж с оглед застроената площ по проекта и конкретните обекти на правото на строеж, и тогава да се учреди в полза на приобретателя. В заключение, съдилищата по съществото на спора са приели, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие относно предмета на окончателния договор и поради това не се дължи неустойка по чл. 8, раздел ІІІ.
П. по делото решения на ВС и ВКС не съдържат изводи, различни от изложените във въззивното решение, доколкото същите биха се оказали относими към конкретния случай. В решение № 30/21.02.2008 г. съдилищата са се произнесли по иск за прогласяване нижощност на договор за строителство, основана на липса на предмет и липса на съгласие, като в случая е преценявано отсъствието на утвърден архитектурен проект и е прието, че той не е съществен елемент от фактическия състав на сделката /договор за изработка/, докато настоящият казус визира правоотношения по предварителен договор за учредяване вещно право на строеж върху недвижим имот, разбира се при отчитане конкретните уговорки в този договор.
Решение № 854/02.10.2008 г. и Решение № 508/25.11.1998 г. разглеждат хипотези на нищожност, основана на невъзможен предмет, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай. Решение № 1561/27.12.1999 г. съдържа разрешение на въпрос, свързан с момента на нищожността на договора, поради липса на съгласие и прави разграничение с чл. 29, ал. 1 ЗЗД, докато Решение № 493/30.06.1999 г. разглежда правен казус при който основният спор е бил относно отсъствие на волеизявление за цената на сделката.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на делото на ответника по касационната жалба Н. К. се дължат разноски, съобразно направеното искане в отговора, в размер на 500 лева – съставляващи адвокатско възнаграждение на адв. Д. П. за изтогвяне на отговор, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
По отношение на поддържаното общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при което единствено е възпроизведен нормативния текст, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид отсъствието на обосноваване на визираните от закона изисквания.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 119/10.11.2008 г. по в. гр. д. № 223/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Е” ЕООД, гр. Б. да заплати на Н. С. К. от гр. Б. сумата 500 /петстотин/ лв., разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: