2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 16.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2885 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 1618 от 01.04.2013 г. против определение № 60 на Великотърновски апелативен съд от 22.03.2013 г. по ч. гр.д. № 82/2013 г., с което е потвърдено определение № 65 от 04.02.2013г. по гр.д. № 45/2013 г. на Великотърновски окръжен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК вр. с чл. 128, т.2 ГПК.
С разпореждане от 15.01.2013 г., производството по гр.д. № 45/2013 г. на Великотърновски окръжен съд е оставено без движение с указания до ищеца в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2476 лева. С определение № 65 от 04.02.2013г. исковата молба е върната на ищеца Х. И. С. от [населено място] на основание чл. 129, ал.3 ГПК вр. с чл. 128, т.2 ГПК поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности.
Първоинстанционното определение за връщане на исковата молба е потвърдено с определение № 60 на Великотърновски апелативен съд от 22.03.2013 г. по ч. гр.д. № 82/2013 г. Прието е, че претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 227, ал.1 и ал.5 ЗОВСРБ не произтича от трудов договор, поради което разпоредбите на КТ, касаещи безплатното производство по трудови дела са неприложими; че неприложими са и разпоредбите на Закона за държавния служител, тъй като военната служба с оглед спецификата и не може да бъде приравнена към служебно правоотношение; че ищецът дължи държавна такса, поради което при неизпълнение на указанията за внасянето и, исковата молба подлежи на връщане.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въпросът освободен ли е военнослужещият по договор за кадрова военна служба от държавни такси по дела за възнаграждения или обезщетения за положен труд съобразно чл. 83, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 5 ЗДТ и чл. 126 ЗДС се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Съдът, като констатира, че повдигнатият от касатора въпрос относно дължимостта на държавни такси по дела във връзка със служебно правоотношение е предмет на т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. ОСГТК ВКС, счита, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д. № 2885/2013 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: