3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№468
гр. София, 27.07.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 3745 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано е по частна жалба на В. Ц. К. срещу определение № 5424/05.03.2015г. по ч.гр.д. № 5809/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба с вх. № 1037176/18.09.2009г. срещу разпореждане от 17.04.2009 г. по гр.д. № 3385/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, твърди се, че е постановено при неправилно тълкуване на фактите и грешно приложение на материалния закон. Наведени са доводи, че предмет на разгледаната от Софийски градски съд жалба било разпореждане от 11.06.2009 г. по гр.д. № 3385/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в и се иска отмяна на поставеното определение и произнасяне по същество.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е констатирал, че частна жалба с вх. № 1037176/18.09.2009г. неправилно е приложена в кориците на ч.гр.д. № 9776/2009 г. на СГС, ІV-в с-в, тъй като по делото е налице произнасяне по частна жалба с вх. №1025574/15.05.2009г., подадена от В. Ц. Х. срещу същото разпореждане от 17.04.2009 г., постановено от СРС, 77 с-в. Съдът е оставил без разглеждане жалбата, като е достигнал до извода, че същата е процесуално недопустима. За да обоснове крайния си извод, съдът е изложил мотиви, че от една страна частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а от друга – същото разпореждане вече е било предмет на обжалване и е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по ч.гр.д. № 9776/2009 г., на СГС, ІV в с-в.
За да се произнесе, настоящият състав установи от фактическа страна следното:
Предмет на разглеждане е частна жалба с вх. № 1037176/18.09.2009г., подадена чрез Софийски районен съд срещу „разпореждане по въззивна жалба от 13.04.2009г. с вх. № 1022721”. Въззивна жалба с вх. № 1022721/13.04.2009 г. е приложена на л. 5 по гр. д. 14006/12 г. по описа на СГС, ІІ-а с-в. Върху жалбата се съдържа разпореждане от 17.04.2009г., с което администриращият съд я е оставил без движение, като е указал да се внесе държавна такса по сметката на СГС за въззивно обжалване в 7-дневен срок. Съобщение с това разпореждане е връчено редовно на страната на 08.05.2009 г., чрез М. В. Й., пълнолетна дъщеря на жалбоподателката В. Ц. К.. В указания срок нередовността не е отстранена. С разпореждане от 11.06.2009г. въззивната жалба е върната като нередовна. Съобщение за това разпореждане е връчено редовно на 12.09.2009 г. чрез М. В. Й., пълнолетна дъщеря на жалбоподателката В. Ц. К..
От правна страна, настоящият състав намира следното: обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Софийски градски съд е съобразил, че обжалваното разпореждане, с което въззивната жалба с вх. № 1022721/13.04.2009 г. е оставена без движение не подлежи на обжалване. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита на лични и имуществени права, но само при условие, че са налице процесуалните предпоставки за това.
Следва да се отбележи, че оплакванията на жалбоподателката, че подадената частна жалба с вх. № 1037176/18.09.2009 г. има за предмет разпореждане от 11.06.2009г. по гр.д. 3385/2006г. по описа на СРС, 77 с-в са несъстоятелни. В самата жалба не се съдържат оплаквания срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, нито е заявено искане за отмяна на това разпореждане, а единствено се оспорва размера на определената такса за въззивно обжалване. Следователно оплакванията срещу разпореждането от 11.06.2009г. в настоящата частна жалба са ирелевантни и не подлежат на разглеждане в настоящото производство.
Неоснователни са и останалите доводи и съображения на жалбоподателя досежно необходимостта съдът да й даде указания за точно индивидуализиране на обжалвания акт. В конкретния случай от изложението на фактическите обстоятелства, на които се основава искането, и от самото заявено искане ясно се очертава предмета на търсената защита, поради което и за съда не е възникнало задължение да дава допълнителни указания на подателя.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5424 от 05.03.2015г. по ч.гр.д. № 5809/2014 г., по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: