О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№469
гр. София, 27.07.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 3774 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. К., Д. Я. К. и К. А. К., подадена чрез адв.Ч., срещу определение №97 от 09.06.2015г., по гр.д. № 2966/2015г., по описа на ВКС, ІІ ГО. С това определение е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу решение № 143 от 13.03.2015 г. по в.гр.д.№ 19/2015 г. на Окръжен съд- [населено място].
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателите съставът на ВКС неправилно е приел, че цената на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е под 5000лв., тъй като внесената от тях държавна такса за производството пред първата инстанция, както и внесената такава за въззивното производство е определена върху данъчната оценка на целия имот, а не върху една четвърт от последната. Искането е за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответните страни Н. С. П., П. С. Ш. и В. С. П. не са депозирали отговор и не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 143 от 13.03.2015 г. по в.гр.д.№ 19/2015 г. на Окръжен съд- [населено място] е потвърдено първоинстанционното Решение № 342/15.10.2014 г. по гр.д.№ 71/2012 г. на Велинградския районен съд, с която е уважен предявеният срещу касаторите иск от Н. С. П., П. С. Ш. и В. С. П. иск по чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците, върху втори етаж от жилищна сграда със застроена площ от 90,00 кв.м., ведно с ? ид.части от общите части на сградата, построена в имот с планоснимачен № 3918 в квартал 86 по плана на В. при съседи от север- имот с планоснимачен № 6461, от юг- имот с планоснимачен №3917, от изток- имот с планоснимачен № 6461 и от запад- [улица], като касаторите са осъдени да отстъпят собствеността върху същия имот и да предадат владението върху него на ищците; оставени са без разглеждане възраженията на касаторите за заплащане на обезщетение в размер на 9 175,50 лв. за неоснователно обогатяване, за присъждане на направени подобрения в размер на 15 100лв. и за задържане на вещта до заплащане на подобренията по реда на чл.72, ал.3 от Закона за собствеността.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответниците по иска – настоящите касатори. С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане.
За да постанови този резултат съставът на съда е констатирал, че в конкретния случай исковата молба, по която е образувано производството, е била заведена на 14.02.2008г., т.е. при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, с оглед на което цената на иска по чл.108 ЗС се определя по правилото на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./- една четвърт от данъчната оценка на процесния имот; че видно от приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО 49/15.01.2008 г., издадено от [община], при завеждане на делото имотът е с данъчна оценка от 5 903,10 лева, и следователно цената на иска е 1 475,78 лв. Приел е, че така определената цена на иска е определена окончателно в производството след първото по делото заседание /чл.56 ГПК- отм./, в т.ч. и като критерий за допустимост на касационното обжалване, доколкото според П..2, ал.1 ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ за заварените от новия процесуален закон производства се прилагат правилата на отменения ГПК относно първоинстанционното и въззивното производство, вкл. относно определяне цената на иска. Съобразявайки, че цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, е обосновал извод, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно.Съображенията за това са следните:
Чл. 280 ал. 2 ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана във въззивния съд на 02.04.2015г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. С оглед данните по делото в процесния случай цената на иска е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че съставът на ВКС неправилно е приел, че към датата на завеждане на иска цената на последния е равна на една четвърт част от данъчната оценка, а не на данъчната оценка за целия имот, равняваща се на сумата 5 903,10 лева върху която е внесена и съответната държавна такса. Внасянето на държавна такса в размер по-голям от дължимия не е от естество да обоснове извод за друг размер на цената на предявения иск. При постановяване на определението съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че искът е с правно основание чл.108 от ЗС. Съобразил е , че този иск е предявен по време на действие на ГПК/отм/, както и, че разпоредбата на чл. 55 ГПК/отм/ установява процесуалните правила, въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда, че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка на имота и само ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Цената на иска според чл.56 ГПК/отм/ – сега чл.70 ГПК , се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца / в случая това е сторено с молба от 25.02.2008г. – лист 13 от първоинстанционното дело/, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случаи на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. И настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. В случая, видно от данните по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан по реда на чл. 56 ГПК/отм/ и затова няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №97 от 09.06.2015г., по гр.д. № 2966/2015г., по описа на ВКС, ІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: