2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
Гр.София, 01.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2766 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. С., Р. Я. С., Л. Я. К., А. И. М., А. Я. М., Р. А. С., Й. А. С., А. И. М. и О. О. Помак, съд. адрес [населено място] срещу решение № 409/27.02.15г., постановено по гр.д.№ 2445/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 25.11.13г. и допълнително решение от 04.12.14г. по гр.д.№ 3423/10г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от касаторите против С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както следва: А. М. С. в размер на 73325,08 лв., Р. Я. С. в размер на 73325,08 лв., Л. Я. К. в размер на 58325,08 лв., А. Я. М. в размер на 58325,08 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Я. С., на наследниците на починалата в хода на производството ищца Ф. А. С. – Р. А. С. в размер на 6110,42 лв., Л. Я. К. в размер на 6110,42 лв., А. Я. М. в размер на 6110,42 лв., Р. А. С. в размер на 18331,26 лв., Й. А. А. в размер на 18331,26 лв., А. И. М. в размер на 6110,42 лв., А. И. М. в размер на 6110,42 лв. и О. О. Помак в размер на 6110,42 лв., ведно със законната лихва от 24.03.10г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията на ищците – настоящи касатори се основава на претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Я. С., починал при ПТП на 24.03.10г., причинено от Х. Ч. – водач и собственик на лек автомобил „Опел Вектра” с чешка регистрация и със застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Ceska Polistobna A.S.” с представител в България [фирма]. Ищците са заявили искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лв. за първата ищца А. С. и по 100000 лв. за останалите, като претенциите са уважени и обезщетения са платени в размер по на 8519,70 евро, колкото е максималният размер на обезщетенията по чешкото законодателство. Всички възражения на ответника за недопустимост на иска са счетени за неоснователни. Решаващият състав е изложил съображения, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./ на Н. в качеството му на Компенсационен орган: застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка на ЕС, различна от РБ; застрахованото МПС на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от РБ; застрахователното събитие е настъпило извън територията на РБ в държава членка. По отношението на изискването застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в РБ да не са изпълнили задълженията си в срока по чл.271, ал.1 КЗ /отм./ (определяне и изплащане на размера на обезщетението или даване на мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието или размера на вредите не са били напълно установени) е прието, че не е налице. Представителят в РБ на застрахователя на виновния водач [фирма] в срока по чл.271, ал.1 КЗ /отм./ е уважил частично и е изплатил на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размери, определени от чешкия застраховател. Според състава на апелативния съд отговорността на Н. в качеството му на Компенсационен орган възниква и може и да се ангажира само при пълно неизпълнение на задълженията на застрахователя по чл.271, ал.1 КЗ /отм./ съгласно чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Компенсационният орган не е компетентен да се произнася в случаите на частично неудовлетворени претенции. Аргументите са изведени от разпоредбата на чл.285, ал.4, изр.2 КЗ /отм./, според която производството пред Компенсационния орган за обезщетяване на претенции по чл.284, ал.1 КЗ /отм./ се прекратява в случай, че в срока на произнасяне по чл.285, ал.2 КЗ /отм./ застрахователят или неговият представител дадат мотивирано становище по предявената пред тях претенция, т.е. на по-голямо основание при плащане от последния отговорността на Компенсационния орган също не може да се ангажира. В случай на неудовлетворяване в цялост на претенциите в полза на увредените лица възниква правото им да потърсят съдебна защита спрямо съответното застраховало отговорността на делинквента дружество, докато Н. в качеството му на Компенсационен орган не е застраховател и не е поемател на риска на застрахователя изцяло или отчасти.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят въпроса: „Следва ли да се счита за изпълнен фактическият състав на нормата на чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.271, ал.1 и 2 КЗ /отм./, в случаите, когато чуждият застраховател или неговият представител не е репарирал изцяло или е репарирал само частично причинените вреди и има ли право на обезщетение от Н. в качеството му на Компенсационен орган увреденото лице в този случай за разликата между доброволно платеното от чуждия застраховател обезщетение и пълния размер на дължимото обезщетение?”. Въведени са основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставеният правен въпрос е от значение за решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска, поради което е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираните от касатора и известни на състава на ВКС решения е прието следното:
С влязло в сила решение от 07.01.14г. по в.гр.д.№ 2137/13г. на САС е потвърдено решение от 31.01.13г. по гр.д.№ 2387/10г. на СГС, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 61/29.01.15г. по т.д.№ 1609/14г. на І т.о. Съдебните състави са приели, че следва да се ангажира отговорността на Н., като в случая представителят в Република България на чуждестранния застраховател по негова инструкция е отказал изцяло да заплати застрахователно обезщетение. В производството по чл.288 ГПК съставът на ВКС е приел, че въпросът за отговорността на Н. в качеството му на Компенсационен орган не е спорен в практиката и се е позовал на определение № 886 по ч.т.д.№ 130/11г. на ІІ т.о. и на влезли в сила решения № 681 по в.гр.д.№ 2742/12г. и по гр.д.№ 305/10г. на САС. В определение № 886 по ч.т.д.№ 130/11г. на ІІ т.о. ВКС е приел по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че българският съд е компетентен по иска срещу С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава – членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в друга държава – членка на ЕС, застрахован при застраховател, установен в друга държава – членка, съгласно чл. 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Следователно произнасянето е относно принципната допустимост за ангажиране на отговорността на Н., въпрос по който не се спори по настоящото дело, но не и конкретно за предпоставките на тази отговорност. В приложеното решение № 161/13.11.12г. по т.д.№ 607/11г. на ІІ т.о. не е разглеждан правният въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че с обжалваното въззивно решение не е даден отговор на въпрос, по който е налице противоречие в съдебната практика. Въпросът за отговорността на Н. е безспорен, като по всички спорове е бил постановен отказ на застрахователя, респ. на неговия представител за заплащане на застрахователно обезщетение.
Не е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случай на позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да посочи норма, прилагането на която налага тълкуване или допълване на законова разпоредба, която не дава отговор на поставения значим за делото правен въпрос.
Касаторите точно са посочили правната норма, която според тях подлежи на тълкуване. Разпоредбата на чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./ препраща към неизпълнение на задълженията по чл.271, ал.1 КЗ /отм./ от застрахователя или от неговия представител за уреждане на претенции в Република България. Посочената норма регламентира срока за произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а текстът на чл.271, ал.2 КЗ /отм./ определя задълженията на застрахователя или на представителя, които следва да се изпълнят в този срок, а именно: да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по претенцията, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени. Тълкувани двете разпоредби във връзка една с друга и съобразно с функциите на Компенсационния орган по чл.285, ал.6 КЗ /отм./ (ограничаващи дейността му до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предписаните срокове, без да се прави преценка по същество) недвусмислено сочат на отговорност на Н. като Компенсационен орган в случаите, когато застрахователят или неговият представител в срока по чл.271, ал.1 КЗ /отм./ не са определили и изплатили обезщетението, или изрично са отказали изплащането му. По аргумент от тази норма при определено и изплатено обезщетение от застрахователя или от неговия представител не се ангажира отговорността на Н. като Компенсационен орган.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по касационната жалба, но не са представени списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива разноски да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 409/27.02.15г., постановено по гр.д.№ 2445/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: