О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 09.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3147 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от К. Ц. Ц., чрез адв. П. Т. Т. от АК – В., против разпореждане № 616/22.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по въззивно гр.д. № 540/2017 г. в частта, с която е върната неговата касационна жалба против въззивно решение № 9/05.02.2018 г, постановено по същото въззивно дело.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане.
Администнриращият съд е оставил без движение частната жалба за представяне на копия от същата за връчване на обикновените другари на жалбоподателя и след изпълнение, е връчил препис от нея на П. Т. П., Ж. Г. Д., Е. Н. Л., Д. Й. И., И. Д. И., Ц. И. К., Р. Б. К., К. Й. К.. Те са подали отговор чрез адв. П. Т. Т.. Посочените страни не са изобщо участници в настоящото производство. Те не са необходими другари (факултативни или задължителни) на жалбоподателя, за да са задължени или да се ползват от разрешението по настоящия спор и не се констутират като страни по същия служебно. Не са и насрещни страни на жалбоподателя К. Цонев – такива биха били единствено при положение, че спорът, във връзка с който е подадена частната жалба, е между тях относно вътрешните отношения между обикновените другари, който спор е породен от различното решение по делата им, а не между един от тях – К. Ц. и насрещната страна по иска – ответникът И. К. И. (в този см. и т. 2 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 10, абз. 2 от ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС). Ето защо, посочените лица не могат да подават отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Ответникът по чатната жалба И. К. И., чрез адв. С. С. А. от АК – В. отговаря, че „частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане“ и развива подробни съображения по предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. „По същество на частната жалба“ излага доводи, че обжалваното разпореждане на Варненския апелативен съд е правилно. От представеното платежно нареждане не ставало ясно по недвусмислен начин от кого точно, за кой от всичките касатори, на които са дадени указания, се внася държавната такса.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Варненски апелативен съд, с решение № 9/05.02.2018 г. по въззивно гр.д. № 540/2017 г., като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил исковете, подадени от К. Ц. Ц., П. Т. П., Ж. Г. Д., Д. Й. И., И. Д. И., Ц. И. К., Р. Б. К. и К. Й. К., против И. К. И. „да бъде осъден да заплати на ищците в условията на активна солидарност, а в условията на евентуалност разделно, при равни квоти за всеки един от ищците, сумата от 25 425,7 лв.“, сумата от 1 847, 34 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупана за времето от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г., както и след тази дата до окончателното издължаване на главницата.
Касационна жалба е подадена от всички ищци – К. Ц. Ц., П. Т. П., Ж. Г. Д., Д. Й. И., И. Д. И., Ц. И. К., Р. Б. К. и К. Й. К., действащи чрез адв. П. Т..
Администриращият съд я оставил без движение с указание за представяне на изложение и доказателства за внесена държавна такса в размер по 30 лв. по сметката на ВКС за всеки от касаторите – общо девет броя.
С молба, подадена в срок, чрез адв. Т., жалбоподателите са представили изложение към касационната жалба и копия от съдебните актове, посочени като основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а също и доказателства за внесена държавна такса от 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд. Изложили са съображения, че дължат общо една държавна такса, защото търсят цялата сума като солидарни кредитори. В евентуалност са помолили съдът да удължи срока за представяне на доказателства, че са внесли остатъка от държавната такса – още 8 х 30 лв.
Администриращият съд е удължил срока за изпълнение. Такова не е последвало и с разпореждане № 616/22.06.2018 г. касационната жалба е върната.
Разпореждането е неправилно. Вярно е, че не е последвало изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса общо 9 х 30 лв. и след удължаването на срока, но указанието е било незаконосъобразно. Съдът се е произнесъл по исковете на ищците, в качеството им на солидарни кредитори, т.е. относно едно благо, съответно за главница и за мораторна лихва, натрупана до и след подаване на исковата молба. Ако по делото се претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието (арг. чл. 72, ал. 1 ГПК, И.. ДВ, бр. 86 от 2017 г.). Съдът се е произнесъл само досежно главницата и разделно (без цифрова индивидуализация по всеки субективно разгледан иск), в евентуалност. Касационната жалба е подадена срещу решението в цялост – всеки от касаторите търси първо цялата сума за себе си и всички общо – до размера на цялото, евентуално претендират само своята част от дълга. Дължимата държавна такса при евентуално съединяване на искове, предмет на обжалваното решение, се определя по предпочитания иск. Това значи, че всички касатори, като солидарни кредитори на един длъжник, ако са подали една касационна жалба, дължат общо 30 лв. за допускане на касационно обжалване и при евентуално допускане на касационно обжалване – общо 2% върху общата сума. По този начин са определяни и дължимите за първа и втора инстанция държавни такси. Правилата, по които се определя държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, са еднакви – не може от всеки касатор да се търси отделно държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 и те всички да дължат общо до размера на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Предвид особеностите на солидарността, дори само един от солидарните кредитори/длъжници да обжалва, той отново ще дължи държавна такса в размера, който биха дължали всички или част от другите обикновени другари – солидрани кредитори/длъжници, ако биха също обжалвали общо въззивното решение. Друга би била хипотезата при обжалване на решение, с което съдът разделно се е произнесъл по отделни вземания на обикновените другари – тогава, при подадена от тях касационна жалба, независимо дали на един хартиен носител или отделно, всеки би дължал по 30 лв. такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата и 2% държавна такса от обжалваемия интерес по постановеното спрямо него решение, по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата.
В заключение, обжалваното разпореждане е неправилно в обжалваната му част – досежно връщане на касационната жалба на К. Ц. Ц.. То следва да бъде отменено само по отношение на него и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по неговата касационна жалба. Другите ищци, макар и в качеството на солидарни кредитори, имат положението на обикновени другари, поради което подадената от обикновения им другар частна жалба няма суспенсивен и деволутивен ефект спрямо тях. Разпореждането за връщане на частната жалба, подадена от тяхно име, е влязло в сила, а с това и въззивното решение по техните субективно съединени искове.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 616/22.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по въззивно гр.д. № 540/2017 г. в частта, с която е върната касационна жалба, подадена от К. Ц.Ц. против въззивно решение № 9/05.02.2018 г, постановено по същото въззивно дело.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба, подадена от К. Ц. Ц. срещу решение № 9/05.02.2018 г., постановено по въззивно гр.д. № 540/2017 г. от Варненския апелативен съд.
Разпореждане № 616/22.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по въззивно гр.д. № 540/2017 г., с което е върната касационната жалба, подадена от П. Т. П., Ж. Г. Д., Е. Н. Л., Д. Й. И., И. Д. И., Ц. И. К., Р. Б. К., К. Й. К., чрез адв. Т. не е обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: