О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 16.01.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3149 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. И. И., чрез адв. К. Ж., срещу въззивно решение № 925/28.05.2018 г., постановено от Окръжен съд – Варна по въззивно гр.д. № 712/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение.
Насрещните страни Б. Р. Д. и Л. П. Д., чрез адв. Д. С., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд отхвърлил исковете, предявени от П. И. И. срещу Л. П. Д. и Б. Р. Д. за заплащане на сума в размер на 20 947, 76 лв., представляваща сбор от разноски, извършени от ищеца в качеството му на довереник на ответниците по сключен договор за поръчка, както и законна лихва върху търсената сума от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанетосубективно, на осн. „чл. 79, ал. 1, вр. чл. 280, вр. чл. 285 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД“.
П. И. И. е обосновал исковата си претенция с твърдението, че бил упълномощен от братята Л. П. Д. и Р. П. Д. да извърши определени фактически и правни действия във връзка с техен недвижим имот. Доверителите го натоварили да извърши и дейности във връзка с проектиране, проучване, изготвяне на ПУП- ПРЗ за имота, съгласуване на проектна документация, снабдяване със скица-вица, разрешение за строеж, други строителни книжа за изграждане на жилищна сграда. По този договор за поръчка, неофомен в писмен договор ищецът извършил правни и фактически действия, за които сторил разходи – част от тях лично, други чрез „Вип Билдинг Груп“ ЕООД. Сега претендира възстановяването им. Доверителят Р. П. Д. починал и поради това искът е предявен против законния му наследник, а именно – сина му Б. Р. Д..
Ответниците са възразили, че упълномощаването на П. И. е с конкретни права, но няма сключен договор за поръчка. Водени са преговори представляваното от него търговско дружество „Вип Билдинг Груп“ ЕООД да изгради сграда в имота на упълномощителите срещу имоти за тях, но така и не се стигнало до споразумение. Извършваните дейности, за които се твърди извършване на разходи не са от името и за сметка на ответниците, нито по тяхна поръчка, а и част от разходите са направени не от ищеца, а от трето на спора лице – търговското дружество.
За да се произнесе, въззивният съд е установил следното: С пълномощно с рег. № 6351/27.09.2013 г. Л. П. Д. и Р. П. Д. упълномощили П. И. И. да извършва правни и фактически действия във връзка с техния собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [община],[жк], представляващ поземлен имот с идентификатор ….., с площ на имота 1072 кв.м., стар идентификатор № …., кв. …., парцел ….. Пълномощникът бил упълномощен с правата: да подписва упълномощителите на документи и да ги представлява пред компетентните органи във връзка с дейността по проучване, проектиране, изготвяне на ПУП, ПРЗ, съгласуване на проектна документация и снабдяване със скица-виза, разрешение за строеж и всички др. строителни книжа за изграждане на жилищна сграда;да изисква и да се снабдява с документи за имота от СГКК – В., да представя документи, да вписва имота в кадастъра, да подава заявления и относно промяна в кадастралната карта, изправяне на грешки и непълноти, както и да получава издадените документи; да подава необходимите документи и да се снабдява със скици, данъчни оценки, пазарни оценки удостоверение за местонахождение на имот, удостоверение за липса на вещни тежести, удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, удостоверения за липса на общински вземания, скици- визи и др., протоколи за степен на завършеност; да ги представлява пред ВиК, „Енерго-Про България“ ЕАД, БТК, данъчните и общински служби, и навсякъде другаде, където е необходимо, във връзка с изработване и съгласуване на проекти, откриване, промяна и закриване на партиди; да ги подписва на всички документи и представлява пред всички общински, административни учреждения, СВп-В. при АВп, финансови, данъчни учреждения, навсякъде другаде където е необходимо при упражняване на предоставените му права.
С договор № 1001/2013 г. от 27.09.2013 г. П. И. И. възложил на „Е-АРХ“ ООД извършването на проектно-проучвателни работи на жилищна сграда в имота на ответниците и изготвяне на инвестиционен, технически и работен проект за сградата. Във връзка с изпълнението на договора възложителят заплатил сумата от 15 600 лв.
„Вип Булдинг Груп“ ЕООД заплатил 1680,00 лв. на „Еко проект“ ЕООД по договор за предпроектни проучвания на жилищна сграда в същия имот, на „КИМ Геология“ ООД заплатил 2 200 лв. за извършване на инженеро-геоложки проучвания за построяване на сграда в УПИ № …., кв. …; на ЕТ „Ели – Селим Карадениз“ – 720 лв. за почистване на терена, нарязване и премахване на дървета.
Приложени са писмени доказателства /фактури и касови бележки/, намиращи се в държане на ищеца И., удостоверяващи заплащането на следните суми от името на Л. П. Д.: 24,00 лв. – за съгласуване на скица-виза с „Овергаз Изток“ АД; 222,24 лева с ДДС за проучване външно ел.захранване с доставчик „Енерго про Варна“ЕООД; 276, 00 лева с ДДС за съгласуване на скица /виза ПУП/ и съгласуване на скица /виза ПУШ и издаване на изходни данни с „В и К Варна“ ООД; 120, 00 лв. с ДДС за определяне на обхват за ИГП на ПИ ….. по плана на 21 микрорайон на [населено място], извършено от „Геозащита“ ЕООД; 64, 92лв. за нанасяне на подземни комуникации за УПИ …, кв. …, [населено място]; 15, 60 лв. – за съгласуване на скица и виза за проектиране за жилищна сграда в кв.44, парцел V с „БТК“АД платена сума в размер на 15,60 лева и 5, 00 за съгласуване на скици с подземен кадастър с [община].
С телепоща до Л. П. Д., доставена на 13.01.2017 г., и телепоща до Б. П. Д., доставена на 31.01.2017 г., П. И. И. поканил всеки от двамата да му заплати сумата от 20 947, 76 лв., представляваща сбор от сторените от него разноски в качеството му на довереник по договор за поръчка.
С изявление от 25.10.2013 г. на Л. П. Д. и Б. П. Д., отправено до П. И. И. с нотариална покана, е оттеглено даденото му пълномощно. Съдът е приел, че това обстоятелство се доказва и от показанията на изслушаната свидетелка Р. С. Т..
При преценка на установените факти и събраните доказателства въззивният съд е приел, че не може да се направи извод, че между П. И. И. от една страна в качеството на довереник и Л. П. Д. и Б. П. Д. от друга в качеството им на доверители, бил сключен устен договор за поръчка, с който на довереника да е било възложено извършването на посочените в исковата молба действия. Съдът е счел, че от наличието едностранната сделка по упълномощаване не може да се направи извод за наличие и на друго облигационно правоотношение. Аргументирал е и, че в приложеното пълномощно в полза на пълномощника не са предвидени права да сключва договори от името и за сметка на упълномощителите.
Съдът е посочил, че от приложеното доказателство договор от 27.09.2013 г. за проект-проучвателни работи не се установява, П. И. И. да се е легитимирал като пълномощник, следователно е действал от свое име и за своя сметка. Договорите от 26.09.2013 г. и 30.09.2013 г. пък били сключени от „Вип Билдинг Груп“ ООД без да се установява или твърди да са налице каквито и да било мандатни правоотношения между дружеството и собствениците на имота. По отношение на договора от 30.10.2013 г. съдът е посочил, че не става ясно кой е действал като представител на упълномощителите – „Вип Билдинг Груп“ ООД или П. И. И.. В допълнение още веднъж е акцентирано върху обстоятелството, че едностранната сделка по упълномощаване въобще не дава права за сключване на договори.
Като е преценил данните от показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че между П. И. И. от една страна и Л. П. Д. и Б. П. Д. от друга са съществували преддоговорни отношения по повод бъдещо сключване на договор за предоставяне на терен за строителство на сграда срещу съответно обезщетение. Такъв окончателен договор обаче не е бил сключен.
Във връзка с наведените оплаквания от П. И. И. относно комуникацията чрез електронни писма, Окръжен съд-Варна е счел, че не може да се приеме за доказано, че упълномощителите мълчаливо са потвърдили извършените от пълномощника действия, доколкото не се установява принадлежността на електронната пощенска кутия.
В заключение, за да потвърди извода за неоснователност на предявения иск, съдът е посочил, че сумите, платени по договора за възлагане на проекто-проучвателни работи от 27.09.2013 г., по договора за проектиране от 26.09.2013 г., по договора за инженерно-геоложки проучвания от 30.09.2013 г. не са сключени от името и за сметка на Л. П. Д. и Б. П. Д., а от П. И. И. в лично качество или като законен представител на „Вип Билдинг Груп“ ЕООД. Останалите суми, отразени във фактура № 2771/22.10.2013 г. с доставчик „Овеграз изток“ АД, фактура №[ЕГН]/27.06.2013 г. с доставчик „Енерго про Варна“ ЕООД, фактура № [ЕГН]/08.10.2013 г. с доставчик „ВиК Варна“ ООД, фактура от 30.07.2013 г. с доставчик „Геозащита“ ЕООД, фактура № [ЕГН]/10.10.2013 г. с доставчик „Енерго про Варна“ЕООД; заявление с вх.№ 339/08.10.2013 г. на БТК АД и приходна квитанция № 10929/30.10.2013 г. в полза на [община], са заплатени от името на Л. П. Д. видно от посоченото в тях, а обстоятелството, че П. И. И. е приносител на документите не удостоверява, че той е заплатил отразените в тях суми.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставил е следните процесуалноправни въпроси: допустими ли са свидетелски показания за установяване на писмено уведомяване, съответно получаване на писмено изявление на страната, за оттегляне на пълномощията на другата страна, за което обстоятелство се изисква нотариус да удостовери, че представянето и връчването на изявлението е получено от адресата, на съответна дата; следва ли в тежест на страната, която е изпратила нотариалната покана, да се установява задължението да доказва, че съдържанието на изявлението за оттегляне на пълномощия е достигнало до този търговец. Счита, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 131/12.04.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1/2013г.
Тези въпроси са неотносими към постановеното от въззивния съд. Съображенията, въз основа на които съдът е отхвърлил исковете не се основават на оттегляне на пълномощията.
Следващият процесуалноправен въпрос е също неотносим: могат ли да бъдат кредитирани от решаващия съд показанията на заинтересована страна, при липса на извършена преценка дали данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да повлияе на достоверността на показанията му. Въпросът е зададен отново във връзка с извода на съда, че упълномощителите са оттеглили пълномощия. Това заключение, както стана ясно, няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд за съществуването на договор за поръчка, съответно, че ищецът не е действал като пълномощник на ответниците при извършване на действията, а в лично качество или като представляващ трети на спора лица – търговски дружества, както и, че част от разходите, за които се спори, са сторени не от него, а не от трети, неучастващи по спора юридически лица (няма значение кой е собственик на капитала и кой ги представлява; разходите, направени от юридическите лица намаляват техния патримониум, а не този на физическото лице – ищец).
Въпросът: приложими ли са последиците по чл. 161 ГПК, когато страната отказва да съдейства на вещото лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, е също неотносим към заключението на съда за неоснователност на претенциите. Съдебното заключението също няма отношение към фактическите и правни изводи, обусловили крайния резултат по спора.
Последният въпрос, поставен в изложението от касатора е: при наличието на поредица от косвени факти и обстоятелства, включително и несъмнени данни за упълномощаване, възлагане, извършени действия и сторени разходи, може ли да се направи извод, че довереникът има право да иска заплащане на разходите и могат ли тези разходи и отношения между страните да останат извън предмета на правно регулиране. Позовава се на постановеното в решение № 61/01.03.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 4578/2015 г.
Въпросът е некоректно зададен. Съдът е установил упълномощаване между ищеца – физическо лице и ответниците, но е приел, че няма доказателства от една страна, че е имало сключен договор за поръчка, а и да е имало такъв, съдът приел, че не се установява, нито ищецът, нито трети лица, да са извършвали действия вместо ответниците. Установено е освен това, че част от разходите са извършени не от ищеца, а от неучастващи по делото трети лица.
По това дело трябва да се реши не на всяка цена и на основание всички възможни хипотези дали се дължи връщане на исковата сума, а дали се следва на ищеца, на посоченото от него основание. Трябва да се установят кумулативно следните факти: наличие на договор за поръчка, сключен между ищеца и ответниците, действие от ищеца в рамките на договора, осъществяване на разходи от ищеца във връзка с изпълнение на поръчката и намаляване имуществената сфера именно на ищеца, а не на всяко друго възможно юридическо лице, което управлява и представлява. Липсата на кое да е от тези условия прави исковете, така, както са предявени, неоснователни.
По отношение на всички въпроси се поддържа бланкетно и осъществяване на основанието по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК. Както стана ясно, каквото и да е разрешението по поставените правни въпроси, това няма как да се отрази върху крайния резултат по спора.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 925/28.05.2018 г., постановено от Окръжен съд – Варна по въззивно гр.д. № 712/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: