О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
[населено място], 21.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1512 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на №181 от 28.07.2010г. на С. окръжен съд, по гр.д. № 59 /2010г., в частта му, с която е потвърдено решение № 639 от 23.10.2009г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 1178/2008г. за отхвърляне на предявения от Н. К. Т. и Я. Д. Т. против [фирма][населено място] иск за заплащане на 15 000лв., представляващи разходи за труд и материали за изграждане на ограда на обект газстанция по част от западната имотна граница, с височина 2м., изградена съгласно разрешение за строеж.
Жалбоподателите Н. К. Т. и Я. Д. Т., чрез пълномощника си адв. М., поддържат, че обжалваното решение е неправилно. Считат, че са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. На първо място, решението противоречи на ППВС № 7/1974г. по въпроса дали добросъвестният владелец има право да получи стойността на направените подобрения, ако те не увеличават стойността на имота. Според тях добросъвестният владелец може да бъде обезщетен за извършените подобрения поне като недобросъвестен владелец. На второ място поддържат, че отговорът на същият въпрос: дали на добросъвестният владелец се дължи обезщетение за направените от него подобрения, ако те не увеличават пазарната стойност на имота, е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва, намира че не са изложени надлежно основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Ищците Н. К. Т. и Я. Д. Т. с нотариален акт от 2000г. са закупили земеделска земя с площ 846,33 кв.м., за която е отреден парцел ІІ-309 по парцеларния план на Паркинг с търговска база[населено място], заедно с намиращия се в имота магазин. Видно, че имотът първоначално е продаден от [фирма] на [фирма] и в резултат на още две сделки приобретатели на имота се явяват ищците. С влязло в сила решение на Казанлъшки районен съд обаче е прогласен за нищожен договорът, с който [фирма] е продало имота на [фирма] и е уважен установителен иск на [фирма], че ищците Н. и Я. Т. не са собственици на имота. На 16.06.2005г. имотът е отнет от ищците и е предаден във владение на ответника. Установено е, че на името на Н. Т. е издадено през 2001г. строително разрешение за С. по одобрени проекти – обекти за газстанция: обслужваща сграда, стоманобетонова вана, защитна стена и ограда по част от западната имотна граница с височина 2 м., лека метална покривна конструкция за 2бр. газколонки и резервоар. Предмет на претенцията за подобрения е само изградената ограда, като е безспорно, че тя е направена и съществува понастоящем. Приетата първоначална експертиза е описала оградата, която се намира в средата на по-голям имот на [фирма], а не изпълнява ролята на граница на имота със съседни такива. Според експертизата стойността на оградата е 2500лв., включваща труд и материали. Пред въззивната инстанция е прието допълнително заключение за установяване има ли увеличение стойността на имота. Вещото лице е оценило стойността на имота без оградата и стойността му с оградата в два варианта: ако собственик е [фирма] и ако собственик са ищците. В устните си обяснения вещото лице сочи,че оградата е в средата на имота и затова няма увеличение на стойността, тъй като такава ограда при всички случаи пречи. Във въззивното производство е направено уточнение на иска по указания на съда, че се претендира сумата, представляваща увеличената стойност на имота, а само ако се окаже, че ищците са недобросъвестни владелци, претендират стойността на разходите за изграждане на оградата.
Съдът е отхвърлил иска, като е приел за установено, че ищците имат качеството на добросъвестни владелци, изградили са визираната в исковата молба ограда, в която са вложили 2500лв. и са отстранени от имота. Същевременно е намерил за недоказано, че оградата е довела до увеличаване стойността на имота. За да достигне до този извод съдът е анализирал заключението на приетата допълнителна експертиза и не го е кредитирал като е отчел различието между писмения текст и дадените устни обяснения. В писменото заключение се сочи, че има макар и минимално увеличаване стойността на имота с оградата, а в устните си обяснения вещото лице е посочило, че оградата се намира в средата на имота на [фирма] и в този си вид пречи за по-рационалното ползване на имота като паркинг, така че няма значение за увеличаване стойността му.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторите обосновават хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК с противоречие с ППВС № 6/74г. /вероятно погрешно в изложението е посочен № 7/74г., каквото постановление не съществува/ по въпроса за дължимото обезщетение за подобрения на добросъвестния владелец. Постановлението изрично задължава съдилищата при присъждане на подобрения на добросъвестен владелец да изследват увеличената стойност на имота, а да не присъждат разходите, вложени за изграждането им. По същия начин е процедирал и въззивният съд. Не е налице соченото от касаторите влошаване на положението им като добросъвестни владелци в сравнение с това, ако бяха недобросъвестни. Разпоредбите на ЗС относно заплащане на стойността на подобрения в чужд имота почиват на правилата на неоснователното обогатяване. Собственикът на имота дължи на подобрителя /добросъвестен или недобросъвестен/ заплащане на направените подобрения, тъй като се предполага, че се обогатява с тях, получавайки имота в различен /подобрен/ вид. Ако не е налице основание за обогатяване на собственика, то обезщетение не се дължи, независимо дали подобрителят е обеднял и без оглед на това дали е добросъвестен или не. Именно това е взел предвид въззивният съд като е приел, че не се дължи стойността на подобренията, защото изграденото няма характер на нещо, което подобрява състоянието на имота. Тези мотиви са в съответствие с разрешенията в ППВС № 6/74г., където изрично се сочи, че ако са извършени разходи, които тогава са довели до увеличаване стойността на вещта, щом към момента на постановяване на решението такова увеличение не съществува, не следва да се приеме, че има подобрения на имота, макар и неговият вид и качество да са променени. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е посочено от жалбоподателите във връзка със същия правен въпрос за дължимото обезщетение за подобрения на добросъвестен владелец. Това основание предпоставя наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от нейната промяна поради изменение на обществено-икономическите условия. Както стана ясно по-горе по въпроса за задължението за подобрения има постановено постановление на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата. Независимо, че е от 1974г. то дава адекватен отговор на поставените въпроси и понастоящем не са обосновани предпоставки за промяна на дадените с него насоки за съдебната практика.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №181 от 28.07.2010г. на С. окръжен съд по гр.д. № 59/2010г. по касационната жалба на Н. К. Т. и Я. Д. Т. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: