О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 22.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 828/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т” Е. , гр. С. срещу постановеното от Бургаски апелативен съд разпореждане № 305 от 23.09.2009 г. по в. т. д. № 140/2009 г., с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 73 от 04.08.2009 г.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения срещу извода на въззивната инстанция за просроченост на подадената от него касационна жалба, като твърди, че срокът по чл. 283 ГПК следва да се изчислява от момента на получаването на препис от въззивното решение от процесуалните пълномощници на дружеството /17.08.2009 г. и 01.09.2009 г./, а не от връчването му на самото дружество /07.08.2009 г./, извършено чрез писмо с обратна разписка, което не съответства на изискванията на закона.
Ответникът – „Т” О. , гр. С. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от „Т” Е. , гр. С. касационна жалба, въззивният съд е счел, че същата е просрочена, тъй като е депозирана след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК. Според решаващия състав, постановеното по делото решение № 73 от 04.08.2009 г. е било връчено на търговското дружество-жалбоподател на 07.08.2009 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 07.09.2009 г., докато касационната жалба е подадена на 08.09.2009 г.
Обжалваното разпореждане е правилно.
На първо място, неоснователно е поддържаното в частната жалба становище за допуснато нарушение на процесуалните правила, предвид неотчитане на обстоятелството, че частният жалбоподател е ангажирал адвокати, които са посочени и като „адрес за връчване” по смисъла на чл. 38 ГПК. Очевидно е, че в случая жалбоподателят смесва понятията “адрес за връчване” и “процесуален представител”. Наистина, в чл. 38 ГПК е предвидена възможност страната да посочи адрес, на който да й бъдат връчвани всички призовки и съобщения по делото. Това може да бъде и адресът на нейния пълномощник.пълномощаването на адвокат, обаче, не прави същия автоматично “адрес за връчване” по смисъла на чл. 38 ГПК. По принцип получаването на призовки и съобщения е процесуално действие и като такова може, но не е задължително, да бъде извършвано само от пълномощника, доколкото последният не е посочен едновременно и като адрес за връчване. И тъй като по делото липсват данни (противно на твърденията в частната жалба) ангажираните от частния жалбоподател адвокати да са посочени и като адрес за връчване, то изпращането на призовките и съобщенията на адреса на управление на дружеството, т. е. на посочения в исковата и в множество други молби по делото адрес, е напълно законосъобразно.
В тази връзка, следва да се вземе предвид, че законът не е установил изискване за спазване на поредност при връчване на призовките и съобщенията първо на пълномощника на страната, а след това на нея лично или на лицата по чл. 46, ал. 2, пр. 1 ГПК.
Напълно неоснователни са и оплакванията на частния жалбоподател за нередовност на връчването на въззивното решение, произтичаща от нарушаване разпоредбите на чл. 44, ал. 1 ГПК и чл. 50, ал. 3 ГПК.
Не може да бъде споделено застъпеното в тази връзка становище, че изискването в чл. 44, ал. 1, изр. 2 ГПК за отбелязване качеството на лицето, на което е връчено съобщението, е приложимо по отношение на всички връчители по чл. 42 ЗЗД, в т. ч. и при връчване по пощата. Разпоредбите на чл. 44 ГПК съдържат детайлна регламентация на удостоверяването на връчването при всеки от допустимите от закона начини на връчване, като по отношение връчването по пощата в ал.2, изр. 2 е посочено изрично, че същото се удостоверява с обратната разписка. Следователно, редовността на връчването в този случай е обусловена от наличието на реквизитите, които са нормативно установени за този документ, а именно – точно посочване наименованието и адреса на адресата, дата на връчването, подпис на получателя и евентуално удостоверяване на факта, че същият е упълномощено лице. С оглед именно съществуването на специална норма за удостоверяване на връчването по пощата, неприложими се явяват общите изисквания по чл. 44, ал. 1 ГПК, респ. на чл. 50, ал. 3 ГПК, за удостоверяване на връчването, в т. ч. и за посочване на качеството на лицето, на което е връчено съобщението. И доколкото представената по делото обратна разписка съдържа всички изброени реквизити, извършеното с нея връчване на въззивното решение на датата 07.08.2009 г. следва да се счита редовно.
На последно място, напълно неоснователно е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК. Извършеното впоследствие повторно връчване на въззивното решение и на пълномощниците на страната е ирелевантно по отношение преценката за спазване на срока по чл. 283 ГПК. Цитираната разпоредба касае единствено случаите, когато съдът е определил срок за извършване на процесуалното действие, който е по-дълъг от установения в закона срок, какъвто настоящият случай не е.
Предвид всички изложени съображения, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 305 от 23.09.2009 г. по в. т. д. № 140/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: