3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С.,01.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 514/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗАД [фирма] – [населено място], срещу решение от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 7346/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „В” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-57-27 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 28790/2009 г. на Софийски районен съд, 57 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ЗАД [фирма] против ЗД [фирма] искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 13 242.17 лв. – невъзстановено застрахователно обезщетение, изплатено по щета № 0300-08-302500741 за настъпило на 06.04.2008 г. застрахователно събитие, и 657.29 лв. – лихва за забава върху обезщетението за периода 08.12.2008 г. – 01.06.2009 г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно – необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че решаващият извод на въззивния съд за отсъствие на регресно вземане по смисъла на чл.213, ал.1 КЗ поради липса на извършено плащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско” е резултат от необсъждане на доказателствата по делото и от неправилно приложение на разпоредбата на чл.305 ТЗ. Навежда оплаквания, че въззивната инстанция е нарушила чл.146, ал.4 ГПК като е потвърдила незаконосъобразния отказ на първата инстанция да допусне ангажирани с исковата молба доказателства за заверяване на сметката на застрахования с изплатеното обезщетение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания. К. твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос от значение за делото, тъй като е приложил неправилно разпоредбите на чл.146, ал.1 ГПК и чл.156 ГПК и е приел за недоказани факти и обстоятелства, за които страната е ангажирала доказателства по надлежния ред, но същите не са допуснати от съда. Като релевантен за изхода на делото посочва и материалноправния въпрос за правилното приложение на разпоредбата на чл.305 ТЗ, по отношение на който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката в решение № 50/02.04.2009 г. по т. д. № 485/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12/25.02.2010 г. по т. д. № 181/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение от 07.05.2007 г. по гр. д. № 3084/2006 г. на Софийски градски съд.
Ответникът ЗД [фирма] – [населено място], не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от „ЗАД [фирма] против ЗД [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, след като е анализирал доказателствата по делото и въз основа на тях е приел, че за ищеца – застраховател по имуществена застраховка „Каско” не е възникнало регресно вземане по смисъла на чл.213, ал.1 КЗ към ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. За да достигне до този извод, решаващият състав на Софийски градски съд се е позовал на липсата на ангажирани от ищеца доказателства за извършено плащане на застрахователното обезщетение по застраховката “Каско” в полза на застрахованото лице. Посочил е, че въпреки твърдението в исковата молба за извършен превод на обезщетението с платежно нареждане от 19.08.2008 г., нареждането не е представено като доказателство по делото. Поради отсъствие на оплаквания във въззивната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускането и събирането на доказателства въззивният съд не е обсъждал процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за „неправилното приложение на разпоредбите на чл.146, ал.1 ГПК и чл.156 ГПК” касае правилността на въззивното решение и е относим към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а не към визираните в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поради липсата на релевирани във въззивната жалба процесуални нарушения въззивният съд е процедирал съобразно правилото на чл.269 ГПК и не е обсъждал въпроса съставлява ли процесуално нарушение пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по допускането на доказателства, ангажирани с исковата молба. Предвид изложеното и с оглед несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване по повод на същия не може да се допусне.
Материалноправният въпрос за правилното приложение на разпоредбата на чл.305 ТЗ е релевантен за конкретното дело, но също не е обуславящ за неговия изход. Решаващият аргумент, с който въззивният съд е мотивирал становището си за неоснователност на иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ, е липсата на ангажирани от ищеца – касатор доказателства за извършено плащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско” в полза на увредения застрахован. Вследствие констатацията за непредставяне на доказателства за предприети действия по изплащане на обезщетението съдът изобщо не е обсъждал дали заверяването на сметката на кредитора е достатъчно, за да се счете плащането за осъществено с оглед нормата на чл.305 ТЗ. След като решението не съдържа произнасяне по посочения материалноправен въпрос, същият е извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол и е безпредметно да се разглеждат доводите на касатора за наличие на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В този смисъл са и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
По изложените съображения решението по гр. д. № 7346/2010 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 7346/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „В” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :