4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
[населено място], 20.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3186 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение №1075/14.05.2014г. по ч. гр. д. №626/14г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С него е потвърдено определение от 27.01.2014г. по т. д. №7116/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за възстановяване на пропуснат срок за отговор по чл.367 и сл. от ГПК.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел,че към първото съдебно заседание, проведено на 27.05.2013г. по т. д. №7116/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, той е бил надлежно представляван от упълномощен адвокат. Поддържа,че към същата дата законните представители на [фирма] не са знаели,че такова дело съществува, като за това производство, в това число и за съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, дружеството е научило за първи път на 21.01.2014г., при справка в съда. Твърди,че към момента на упълномощаването на процесуалния му представител адвокат Еленски, [фирма] е имало информация само за образуването на т. д. №7118/2012г. на Софийски градски съд, ТО, по което също е бил ответник и е имало намерение да упълномощи адвокат Еленски именно по това дело, но номерът на делото е бил изписан погрешно, като вместо №7118/2012г. е бил изписан №7116/2012г. Поради допуснатата грешка пълномощното било анулирано , за което адвокат Еленски е бил уведомен още на 01.04.2013г., съответно на 27.05.2013г. той е участвал в откритото съдебно заседание без представителна власт по отношение на [фирма].
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора: 1.Има ли задължение страната, която не знае за съществуването на дадено дело и няма информация, че издаденото от нея пълномощно на процесуален представител е депозирано по това дело, да уведомява съда, че пълномощното е анулирано от нея? 2.Може ли въззивният съд директно да прилага едно общо правило, визирано в разпоредбата на чл.35 пр.2 от ГПК, без да съобрази,че към момента, в който той приема,че е било налице надлежно упълномощаване, страната първо не е знаела за съществуването на делото и второ, за същото това дело липсва изрична воля за упълномощаването на процесуален представител? Частният жалбоподател поддържа,че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма], счита,че тя е недопустима, евентуално поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Поставените въпроси дали страната, която не знае за съществуването на дадено дело и че издадено от нея пълномощно на адвокат е депозирано по делото, е задължена да уведоми съда за анулирането на погрешно издаденото пълномощно, не съответстват на фактическите констатации на съда и на направените въз основа на тях правни изводи. Въззивният съд не е изразил становище, че дори и да не е уведомена за образуването на исковото производство и да не е издала валидно пълномощно, страната има задължение да уведоми съда за оттеглянето, съответно анулирането на пълномощното. Съдът е приел,че жалбоподателят е имал надлежно упълномощен представител по т. д. №7116/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, чието пълномощно не е оттеглено по реда на чл.35 от ГПК.
Твърдението на частния касационен жалбоподател за допусната явна фактическа грешка при посочването на номера на делото в издаденото от него пълномощно на адвокат Еленски, се опровергава и от данните по делото. В молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба самият жалбоподател е посочил,че е упълномощил адвокат в деня на първото открито съдебно заседание по т. д. №7116/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав след получено съобщение за насрочено дело, без книжа към последното. Това признание на жалбоподателя за факта на уведомяването му за делото в деня на първото открито заседание, потвърждава извода на въззивния съд,че датата на заседанието следва да се счита за начало на срока по чл.64 ал.3 от ГПК за подаване на молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. В този смисъл, формулираните от касационния жалбоподател въпроси не са обуславящи изхода на делото, предвид поставянето им в контекста на неточни твърдения относно извършените от жалбоподателя процесуални действия.
Не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. По приложението на разпоредбата на чл.35 от ГПК няма съдебна практика, създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна, нито законът съдържа непълноти, неясноти или противоречия. Безспорно е, че задължението на страната да уведоми съда за оттегляне на пълномощното на нейния процесуален представител, възниква само когато е налице валидно упълномощаване, чието правно действие упълномощителят желае да преустанови.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1075/14.05.2014г. по ч. гр. д. №626/14г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.