2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6049/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 27.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6049/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 979/26.06.2014 год., постановено по в.гр.дело № 986/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 651/14.02.2014 год. по гр.дело № 5917/2012 год. на Варненския районен съд, ХІ-ти състав за
отхвърляне предявения от Т. Я. Ж., ЕГН [ЕГН] и В. В. Ж., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС срещу Б. К. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.6 за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1470, с граници: ПИ №№ 10135.4501.1601, 10135.4501.1471, 10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600 с площ от 641 кв.м., с административен адрес [населено място], п.к.9000, с.о.”М.” № 1470, с номер по предходния план 1022,
с осъждане Т. Я. Ж., ЕГН [ЕГН] и В. В. Ж., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] да предадат на Б. К. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.6 владението върху поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1470, с граници: ПИ №№ 10135.4501.1601, 10135.4501.1471, 10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600 с площ от 641 кв.м., с административен адрес [населено място], п.к.9000, с.о.”М.” № 1470, с номер по предходния план 1022, на основание чл.108 от ЗС.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Т. Я. Ж. и Вилетка В. Ж., представлявани от адвокат Д. Б., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. „Допустимо ли е придобиване на имота по кратката придобивна давност от ищците с оглед разпоредбата на чл.79 във връзка с чл.70 ЗС в настоящия случай” и ТР № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС?
2. „Доколко необвързаността със срок при обявяването на решенията на ВКС и по конкретно липсата на изрично съобщаване на влязлото в сила решение или определение на ВКС, в случаите на чл.19, ал.3 ЗЗД свързани с обявяване на предварителния договор за окончателен за покупко продажба на имот, завършило позитивно за ищеца създава предпоставки за просрочие в плащането предвид кратния двуседмичен срок след обявяването, а не при неплащане остатъка изобщо?”
Ответникът по касация Б. К. В. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно установено правото на собственост на ответника по спора (ответник и по касация) Б. К. В. върху процесния недвижим имот въз основа на реституция по ЗСПЗЗ и делба като ищците/касатори/ Ж. не оспорват тези права. Взето е предвид, че със заповед № 2010/31.12.2004 год., издадена на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. К. В. върху новообразувания имот в м.”М.”, землището на кв.В. с площ от 4127 кв.м. като с договор за доброволна делба от 20.06.2005 год. Б. К. В. е получил в дял и е станал собственик на ПИ № 1022 с площ от 641 кв.м., идентичен с процесния имот според приетата техническа експертиза. Съобразено е, че спорно между страните е дали в периода до издаване на заповедта за възстановяване (31.12.2004 год.) е текла придобивна давност в полза на Т. Я. Ж. и В. В. Ж. с оглед поддържаното придобиване по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС в периода от 01.04.2002 год. – датата на предаване на владението върху имота съгласно предварителния договор от 22.01.2004 год. до датата на предявяване на иска – 07.05.2012 год. Направен е извод, че с оглед принципа, заложен в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск, поради което докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, лицата, които го владеят не могат да се позовават на давност спрямо бившите собственици с оглед възстановяването на имота в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ тъй като окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаване заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за определяне местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти, в който смисъл и трайната съдебна практика, респ. десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ГПК в периода 31.12.2004 год. – 07.05.2012 год. не е изтекъл и имотът не е придобит по давност от ищците, поради което искът им с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е отхвърлен, а насрещният иск по чл.108 ЗС на ответника е уважен.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение с № 82/21.03.2012 год. по гр.дело № 844/2011 год. и № 965/18.12.2009 год. по гр.дело № 112/2009 год. са постановени в производство по чл.290 ГПК, но по искове с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД и са неотносими към настоящия спор.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 979/26.06.2014 год., постановено по в.гр.дело № 986/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ