Определение №47 от 43123 по ч.пр. дело №3183/3183 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 47

Гр. София, 23.01.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Тотка Калчева
Членове: Вероника Николова
Кристияна Генковска

като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №3183 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] /н./, [населено място], срещу определение №446 от 26.10.2017г. по в.ч.д. №612/2017г. на Пловдивски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната му жалба против определение №875 от 20.09.2017г. по т.д.№25/2012г. на Смоленски окръжен съд, с което делото е изпратено на Пловдивски апелативен съд за определяне на друг, равен по степен съд.
За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Пловдивски апелативен съд е изложил мотиви, че определението, с което делото се изпраща на горестоящия съд по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, за определяне на друг компетентен да го разгледа съд, не подлежи на обжалване.
Жалбоподателят Строително дружество [фирма] /н./, [населено място], счита, че определението е незаконосъобразно. Счита, че определението на Смоленски окръжен съд е определение по подсъдността и е обжалваемо по силата на изричната разпоредба на чл.121 от ГПК. Излага доводи, че процедурата по отвод по чл.23 от ГПК на всички съдии от Смоленски окръжен съд не може да бъде основание за изпращане на делото на друг, равен по степен съд, предвид императивната норма на чл.613 от ТЗ.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Изложените от Пловдивски апелативен съд съображения, че определението не подлежи на обжалване, са правилни. Определението, с което делото се изпраща на горестоящия съд за упражняване на правомощията по му по чл.23 ал.3 от ГПК, не е предвидено изрично като обжалваемо. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че това определение е от категорията на определенията по чл.121 от ГПК. С обжалваното определение съдът не е прекратил производството пред себе си поради липса на подсъдност, съответно не се е произнесъл по предпоставките за определяне на родовата и местната подсъдност на спора. Съдът е изпратил делото на по- горния съд по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, поради отстраняване на всички съдии от Смоленски окръжен съд, което е направило невъзможно разглеждането на делото от компетентния по правилата на местната подсъдност съд. Това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е постановено.
С оглед изложеното определението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №446 от 26.10.2017г. по в.ч.д. №612/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top