О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
гр.София, 05.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 6360/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. К. Г., И. Т. Г., К. Т. Д. са подали касационна жалба вх.№ 22779 от 09.08.2013 год. срещу въззивното решение № 1301 от 09.07.2013 год. по в.гр.дело № 3298/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е било отменено решение № 1733 от 12.12.2011 год. по гр.дело № 2312/2011 год. на Пловдивския районен съд, 10-ти гр.състав и са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл.109 ЗС срещу А. Б. К. за осъждането му да спре да им пречи на достъпа до техните собствени сгради, а именно: свинарник № 2 съгласно приложената скица-монолит с площ 460 кв.м., построен върху държавна земя в южната част на животновъдна ферма с площ 24.999 дка в м.”Р.”, землище на [населено място] и представляваща имот № 076015, свинарник № 7-полумасивен с площ по А.-496 кв.м., а по скица-203 кв.м. в южната част на фермата, двете сгради собственост на И. Т. Г. и Н. К. Г., и склад-полумасивен с площ 180 кв.м. по А., а по скица от 177 кв.м., в централната част на фермата, собствен на К. Т. Д.; като ответникът премахне за своя сметка изградения върху единствения обслужващ път /представляващ черен път, водещ към източната част на стопанския двор/ портал, находящ се на около 20 м от източната граница на стопанския двор, изграден от метална конструкция с размери 2х5 м или да предостави на ищците ключове за този портал; да премахне за своя сметка изкопаната под портала и бетонирана яма с размери приблизително 4х4 м и приблизителна дълбочина 30 см; да премахне за своя сметка находящото се в източната граница на стопанския двор заграждение, представляващо две хоризонтални бариери /метални тръби/, поставени върху метални греди и захванати за тях посредством халки на височина 100 и 120 см; изградената във вътрешността на дворното място в посока запад успоредно на обслужващия път ограда от заварени метални тръби, наредени на височина около 150 см; започваща оградата от източната граница на имота и продължаваща до края на вътрешния черен път, извиваща се на юг до западната стена на свинарник № 7; да премахне също /или премести/ от единствения водещ към имота път собствените си каракачански овчарски кучета; да премахне /премести/ и не позволява достъпа на собствените си говеда на разстояние 100 м от притежаваните от ищците свинарници №№ 2 и 7, както и да спре занапред да извършва такива неправомерни действия, лично или чрез трети лица.
Със същото решение са отхвърлени и предявените от И. Т. Г. и Н. К. Г. срещу А. Б. К. искове за осъждането му да им заплати сумата 3 726 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да ползват собствения си свинарник № 2 за периода 01.06.2008 год. – 28.02.2009 год. поради недопускането им до него, заедно със законната лихва, считано от 21.01.2010 год. и сумата 1 644,30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да ползват собствения си свинарник № 7 за периода от 01.06.2008 год. до 28.02.2009 год. поради недопускането им в него.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните въпроси: а/имат ли доказателствена сила в рамките на гражданския процес събраните в досъдебното производство материали, и по-конкретно обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебното производство или доказателствена сила за гражданския процес има само присъдата? б/ липсата на конкретизация в споразумение по чл.384 НПК относно начина на извършване на деянието, следва ли да се счита допълнена от съдържанието на съответния обвинителен акт, предвид факта, че при одобряване на такова споразумение съдът е длъжен да се произнесе в рамките на очертаната от обвинителния акт фактическа обстановка и с оглед на повдигнатото с обвинителния акт обвинение? в/ от значение ли е лошото състояние на вещта /предвид годността й за ползване и отдаване под наем/ за присъждането на обезщетение за пропуснати ползи, щом по делото решаващият съд е приел за безспорно обстоятелството, че именно недопускането на ищците до собствените им сгради от страна на ответника е довело до невъзможност те да ги приведат в годно за ползване състояние? По първия въпрос касаторите се позовават на решение № 3715 от 10.10.1980 год. по гр.дело № 2162/1980 год. на ВС, І г.о. и решение № 28 от 28.02.1999 год. по гр.дело № 3114/1997 год. на ВКС, ІV г.о. По втория въпрос се прави позоваване на решение № 840 от 03.11.2009 год. по гр.дело № 1726/2008 год. на ВКС, І г.о. и решение № V-47 от 27.04.2010 год. по в.гр.дело № 112/2010 год. на Бургаския окръжен съд. По третия въпрос се твърди, че е налице противоречие с решение № 296 от 07.04.2010 год. по гр.дело № 1033/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното:
Ищците/сега касатори/ са конкретизирали с молба-уточнение вх.№ 30779/30.11.2012 год. пред въззивния съд, неправомерните действия на ответника, които се изразяват в изграждане на масивни заграждения, врати, портали и бариери, както около целия стопански двор, така и вътре в него – в непосредствена близост до собствените им сгради, като по този начин се преграждат всички пътища към собствеността им. Посочено е, че въпреки молбите на ищците/касатори/ до ответника и до органите на полицията и общината за съдействие, не били допуснати до имотите си от м.юни 2008 год. до настоящия момент.
В. съд е приел, че достъпът на ищците /касатори/ до собствените им сгради през източния път, отклоняващ се от асфалтовия път Съединение-П., не е препятстван от металната врата, която е заварена и никога не се затваря /свид.П. Липов – с.з. на 03.06.2013 год./.
Според въззивния съд, не може да се приеме и че ответникът е изградил дезинфекционната яма с цел да препятства достъпа на ищците/касатори/до имота. Съдът се е позовал на показанията на споменатия свидетел П.Л., според който по пътя, на който се намира ямата за дезинфекция, преминават автомобилите при навлизане в животновъдната ферма. Окръжният съд е приел, че ямата с дезинфекционен разтвор се ползва с оглед ползването на имота като животновъдна ферма и през този разтвор преминават всички влизащи и излизащи от фермата превозни средства, вкл. селскостопанска техника, с цел дезинфекция.
Относно бариерата, за която се твърди, че се е намирала след дезинфекционната яма, въззивният съд е приел, че дори и да е имало такава преди /в тази връзка не са кредитирани показанията на свидетелката Н., като некореспондиращи с тези на свидетеля Л. и обясненията на вещото лице инж.С. П. Ж./, то към момента на приключване на устните състезания по спора такава бариера вече не съществува.
Прието е по-нататък, че вътрешните заграждения в имота, монтирани от ответника, представляват временни огради, които пазят животните и са преместваеми. Посочено е, че представляват тръбна конструкция, която може да се разглоби бързо, не са фиксирани на точно определено място, а се местят по преценка на ответника съобразно нуждите на животните. Според въззивния съд, след като имотът е държавна собственост, а страните не са предприели действия за определяне на прилежащата площ към притежаваните от тях сгради и съоръжения в съответствие с указанията, дадени им с писмо на МЗГ от 28.12.2006 год. и с решението на назначената от областния управител комисия по протокола от 31.05.2007 год., не може да се приеме, че вътрешните ограждения навлизат в прилежащата към сградите на ищците площ и че така нарушават достъпа на ищците до тях, доколкото се претендира цялостното им премахване.
Окръжният съд е приел и че собствените на ответника к. овчарски кучета не пречат на ищците/сега касатори/ да ползват собствените си сгради. Посочено е, че няма данни по делото кучетата да са агресивни и да нападат хора; предназначението им в крайна сметка било охрана на добитъка, което е наложително за една животновъдна ферма, още повече, че в имота можело свободно да се влезе, както от никога незаключващата се врата на източния път, така и от друго място /в.л.Ж. посочило, че част от имота няма ограда/. Според въззивния съд, този възможен достъп до имота предполага, че в него могат да навлизат и други кучета, които не са собственост на ответника /съседните имоти също се ползвали за отглеждане на животни, за оранжерии и др./, а за тях ответникът не носи отговорност.
Претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в резултат на недопускане на ищците/касатори/ Г. до собствените им сгради, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да си служат с тях за периода 01.06.2008 год. – 28.02.2009 год., също са намерени за неоснователни. Прието е, че свинарници №№ 2 и 7 са в лошо състояние и са застрашени от самосрутване /заключение на в.л.Р./, а заповед № 1019/23.11.2010 год. на кмета на [община] била издадена за заздравяване или събарянето им от техните собственици като необитаеми и частично съборени. Според въззивния съд, лошото състояние на двата свинарника ги прави негодни за ползване по предназначение, като тази невъзможност не се дължи на неправомерно поведение на ответника, а на обстоятелства извън него.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Първите два от формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото въззивният съд е приел, че споразумението от 30.09.2009 год. по НОХД № 3336/2009 год. на Пловдивския районен съд касае периода м.юни 2008 год. – м.февруари 2009 год., а неоснователните действия на ответника следва да са налице и да не са преустановени към момента на подаване на исковата молба и до приключване на устните състезания по спора. Както се посочи, въззивният съд е приел, че не са налице твърдяните от ищците неправомерни действия на ответника, изразяващи се в изграждане на масивни заграждения, врати, портали, бариери и свободно пуснати в имота негови каракачански овчарски кучета, с които да осуетява достъпа на ищците/сега касатори/ до собствените им сгради. Исковата молба е подадена на 21.01.2010 год., а устните състезания във въззивното производство са проведени на 03.06.2013 год. За да се проведе успешно осъдителния негаторен иск за преустановяване на въздействия и посегателства върху собствен имот, необходимо е след като такива действия са били предприети, ответникът да продължава да ги осъществява и с това да е създадено трайно състояние в имота, против волята на собственика му. При възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, одобреното от съда по НОХД № 3336/2009 год. споразумение за прекратяване на наказателното производство, отнасящо се за инкриминирания с обвинителния акт период м.юни 2008 год. – м.февруари 2009 год., не е пряко относимо към основателността на негаторните претенции.
Същите съображения важат изцяло и по отношение на въпроса за доказателствената сила на обясненията на обвиняемия в досъдебното производство-дознание № 460/2008 год., доколкото те касаят периода м.юни 2008 год. – м.февруари 2009 год., както и за възможността липсата на конкретизация относно начина на извършване на деянието в споразумението по чл.384 НПК да се допълни от съдържанието на съответния обвинителен акт, който касае същия период от време.
Предвид на това, не следва да се коментира по-подробно въпроса за съответствието между възприетите с обжалваното въззивно решение разрешения и тези, предмет на посочените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове на Върховния съд, Върховния касационен съд и на Бургаския окръжен съд.
Не е налице противоречие между въззивното решение и решение № 296 от 07.04.2010 год. по гр.дело № 1033/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., което е постановено по обективно съединени искове по чл.59, ал.1 ЗЗД и по чл.45 ЗЗД и по което е прието, че ползувателят носи отговорност за непозволено увреждане, но само за онези нанесени на имота щети, дължащи се на негово противоправно и виновно поведение. Според ВКС, ІІІ г.о., въззивният съд необосновано е приел, че негодността на жилището за обитаване не се дължи на действия или бездействия на ползвателя, а на нормално или предизвикано от други фактори изхабяване, доколкото към момента на закупуване на имота на търг от ищците, апартаментът е имал здрави прозорци и стени.
Следователно, касае се за различна фактическа обстановка по делото на ВКС, ІІІ г.о., поради което постановеното от него решение не може да бъде преценявано в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Начинът, по който е формулиран въпроса, касаещ приложението на чл.45 ЗЗД, сочи на твърдения, съставялващи оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. К. поставят като условие, че решаващият съд приел за безспорно обстоятелството, че именно недопускането на ищците до собствените им сгради от страна на ответника е довело до невъзможност те да ги приведат в годно за ползване състояние. Такъв извод не се съдържа в мотивите на въззивното решение. Прието е,че лошото състояние на двата свинарника, което ги прави негодни за ползване по предназначение, означава,че невъзможността за ползването им от ищците/касатори/Н. и И. Г. не е пряка и непосредствена последица от недопускането им от страна на ответника до тях, а се дължи на обстоятелства, стоящи извън неговото поведение.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1301 от 09.07.2013 год. по в.гр.дело № 3298/2012 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх.№ 22779 от 09.08.2013 год. на Н. К. Г., И. Т. Г. и К. Т. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: