О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С. 06.02.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1161 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] дол,представлявано от управителя З.,чрез процесуалния представител адвокат О. против въззивно решение от 1.04.2011г. по в.гр.д.№ 75 по описа за 2011г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е отменено решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 1841/2010г.на Дупнишки районен съд в обжалваните части,с които са отхвърлени исковете на Р. Г. А. по чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 740 до 10 000лв.,както и за сумата от 2 000лв.,претендирана като обезщетение за имуществени вреди и вместо това е постановено друго,с което е осъден [фирма] да заплати на Р. Г. А. сумата от 8 260лв./разликата над 1 740 до 10 000лв./,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.05.09г., ведно със законната лихва,считано от 29.05.09г. и сумата от 2000лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди-разлика между трудовото възнаграждение,което ищеца би получил и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.05.09г.-13.11.09г., ведно със законната лихва,считано от 29.05.09г., като решението на първоинстанционния съд е потвърдено в останалата част и са присъдени следващата се допълнителна държавна такса и разноски.
Касационната жалба е подадена срещу въззивния акт в отменител-ната му част.Като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за допусната от пострадалия груба небрежност като основание за намаляване на отговорността на работода-теля по чл.201 ал.2 от КТ/с позоваване на решение № 377 от 7.03.2005г.по гр.д.№ 3667/02г.на ІІІ г.о.на ВКС/ и нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – за вида трудово възнаграждение /нетно или брутно/,което следва да се има пред вид при определяне на размера на следващото се обезщетение за имуществени вреди,представляващо разлика между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност,който счита,че е разрешен в противоречие с ППВС №4 от 23.12.1968г.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
От посочените две основания за допустимост на подадената жалба –следва да бъде разгледано само първото.Второто касае предявена претенция по обективно съединен иск,който е с цена от 2000лв. С оглед цената на иска/която е под 5000лв./-пред вид нормата на чл.280 ал.2 от ГПК-същият не подлежи на касационно обжалване.В тази част /досежно предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение,което ищеца би получил и изплатеното му обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.05.09г.-13.11.09г./ – производството е недопустимо и следва да бъде прекратено,а касационната жалба-оставена без разглеждане.
Досежно другия иск за обезщетение за неимуществени вреди, въззив-ният съд е приел за безспорно,че на 29.05.09г.около 10ч. – ищецът,който е заемал длъжността”подземен минен работник, при изпълнение на трудо-вите си задължения,изразяващи се в ”доставка на сегменти от метален крепеж”,поради падане на сегмента,който е бил прибутван от пострадалия по верижен транспортьор върху кнопката за задвижването му, транспор-тьорът се е задвижил и е притиснал глезена на левия му крак,като му е причинена „луксация на предния ходилен отдел на лявото стъпало на крака”.Степента на увреждането е тежка,причинена е некроза,която е наложила извършването на две хирургически интервенции – некректомия и кожна пластика.Анатомичната цялост на крака е запазена и опорната функция е възстановена,но причинените болки и страдания са били с голям интензитет, за период от около шест месеца,като прогнозата е, че и за в бъдеще пострадалия ще продължава да търпи болки и страдания, които ще се обострят при продължително статично и динамично натоварване и при промяна на атмосферните условия.В. съд е посочил,че единстве-ното доказателство за механизма на настъпване на увреждането е протокол №4 от 29.06.09г.за резултати от извършено разследване на злополуката по чл.58 ал.1 от КСО,където като единствени причини за същото са посочени допуснати от работодателя и трети лица нарушения на изискванията за безопасност /1. работодателят е допуснал пулта на управление на верижния транспортьор да е срещу задвижващата станция и 2.не е конкретизирал маршрута и начина на доставка на крепителните материали, а 3.съответният служител не е реагирал адекватно като не е блокирал бутона ”стоп”,за да бъде спряна машината/.Съдът е счел,че не са налице основания за намаляване на отговорността на работодателя,защото последният /върху когото е доказателствената тежест/ не е установил ищеца да е допуснал нарушение на трудовите си задължения със съзнанието,че с това му поведение могат да настъпят за него неблагоприят-ни последици и че е налице причинна връзка между подобно нарушение и настъпилите увреждания.
При така изложените мотиви-поставеният въпрос за наличие на допусната от пострадалия груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ – е от значение за изхода на спора, защото е свързан с формираната решаваща воля на съда,но същият не е разрешаван противоречиво от съдилищата, както се твърди в жалбата. По този въпрос са постановени решения по чл.290 от ГПК,в съответствие с които е постановено въззивното решение.В тях се приема,че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за нама-ляване на обезщетението,а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането,при подчертано субективно отношение/груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността/съзнавана небрежност/по терминологията на наказател-ното право.За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал,че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.
В случая – независимо,че е установено,че работникът е прибутвал сегмента по верижния транспортьор,върху който е бил стъпил и че паднал сегмент го е задвижил,което е станало причина за захващане на глезена му – не може да се счете,че работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,но лекомислено се е надявал,че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.За нарушаване на общоиз-вестни забрани – в случая не може да става въпрос,защото задвижването на верижния транспортьор е станало не от стъпването,а от невъзможно да се предвиди падане на сегмент,който го е включил.В този случай – не може да се приеме,че работникът не е положил грижа,каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка,както се твърди в касационната жалба.В този смисъл решение № 377 от 7.03.2005г.по гр.д.№ 3667/02г.на ІІІ г.о.на ВКС,на което се позовава не можа да обоснове противоречиво разреша-ване на поставения въпрос от съдилищата,защото е постановено при различна фактическа обстановка.В разгледаната в него хипотеза- пострадалият се е качил в рудничен вагон,предназначен само за товари заедно с три дървета с дължина 1.5-2м.,който е бил спуснат по наклонен травербан.Подобна фактология,сочеща на допуснато от работника нарушение на правилата за безопасност на труда,в случая не се установява.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК подадената от касационна жалба от [фирма] [населено място] дол,представлявано от управителя З. в ЧАСТТА и досежно предявения иск с цена от 2000лв. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение,което ищеца би получил и изплатеното му обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.05.09г.-13.11.09г.и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на въззивно решение от 1.04.2011г. по в.гр.д.№ 75 по описа за 2011г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта,в която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред друг състава на ВКС,а в останалата част – е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.