2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 12.12.2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 2728 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по частната касационна жалба, подадена от В. Д. А., чрез адвокат М. Т., против въззивно определение № 1079 от 30.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 696/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Производството е с правно осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК (редакция преди изм. ДВ, бр. 86/2017 г.).
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивния съдебен акт и иска неговата отмяна.
Насрещните страни не са изразили становище по частната жалба.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение с основанията за допускане на касационно обжалване, като жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се поизнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд, като потвърдил определението на първата инстанция, приел, че делото е родово подсъдно като първа инстанция на окръжен съд, поради което производството пред сезирания Варненски районен съд е прекратено, а делото изпратено по компетентност на Варненския окръжен съд.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса как се определя цената на иска по исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС.
С определение № 397/26.06.2015 г., постановено по настоящото частно гражданско дело, съставът на Върховния касационен съд е спрял производството по частната жалба до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГТК по същия правен въпрос. С разпореждане от 10.11.2015 г. посоченият правен въпрос е отделен и включен в предмета на новообразуванато Тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК.
Тълкувателното решение е постановено и обявено, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното в тълкувателния акт на ОСГТК, поради което касационно обжалване следва да се допусне.
В. Д. А. е предявила против Т. Д. И., П. Т. М. и В. И. М. искове по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните им действия и бездействия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект – апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица] построен в сграда с идентификатор № …, като бъдат задължени да подпишат инвестиционните проекти, както и всички документи, необходими за довършване на процедурата по узаконяване на сградата, в която се намира имота на ищцата; да окажат съдействие по съхраняване и запазване на общите части на същата сграда; да подпишат документите, необходими за издаване на разрешение за строеж за извършване на довършителните работи по сградата до въвеждането й в експлоатация; да участват в довършителните строително-монтажни работи по завършване на общите части на сградата, след издаване на акт за узаконяване и разрешение за строеж § 184, ал. 11 ПЗР към ЗИД ЗУТ; да извършат необходимите довършителни строително-монтажни работи до степен на завършеност по БДС в обектите, за които се легитимират с нотариален акт № 2/1995 г.
Въззивният съд намерил, че предявените искове са с правно осн. чл. 109 ЗС, оценяеми са и цената им се определя от данъчната оценка на имота, собственост на ищеца, съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като същата възлиза на сума над 50 000 лв., на основание чл. 104, ал. 1, т. 3 ГПК искът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.
Това разрешение противоречи на тълкуването, дадено в т. 1 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК ВКС относно предмета на негаторния иск – несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта, притежавана в собственост от ищеца. В случая, няма твърдения, че самото право на собственост на ищеца е спорно. Твърдяното неоснователно поведение на ответниците е неоценяемо. Предвид този предмет на делото, цената на иска следва да се определи според естеството на поведението на ответниците и по общото правило на подсъдността по чл. 103 ГПК правният спор подлежи на разглеждане от районния съд. Той е компетентен да прецени и допустимостта на множеството искове, предявени с общата искова молба, включително редовността й.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 2728/2015 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1079 от 30.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 696/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1079 от 30.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 696/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: